Сутринта в 5:00
Телефона на Кай звънна.
Гледната точка на Кай:
Стреснах се от алармата на телефона и скочих от леглото,защото трябваше да съм на жп гарата в 6:00.Щяхме да пътуваме 3 часа със влак,защото самолета тръгваше от друг град. Отидох да събудя татко,понеже искаше да ме закара за да ме изпрати.-Добро утро тате.Хайде ставай,после пак ще спиш!Аз отивам да си направя сандвичи и да си взема храна за път.
-Добре аз ще дойда след малко.
Обух си един сив клин,лилава изчистена тениска и отидох да закусвам.Довърших си багажа,закопчах куфарите и изчаках баща ми да дойде и да ми прибере багажа.
-Готова ли си мила?
-Да,но по бързо за да не закъснеем.
Татко натовари багажника и отидохме на жп-гарата.Когато слязох от колата видях Ашли и Браян(гаджето и)и отидох при тях.
-Здравей Кай.-много радостно каза Ашли и ме прегърна
-Здравейте хора.Сега на къде сме?
-Трябва да отидем на сектор Б.Там са другите и учителите ни чакат да ни кажат кой в кое купе е.
Отидохме там и видяхме останалите и още около 15 човека.Поздравихме се и си взехме билетите.Аз се паднах в едно купе с Емили,Остин,Майк,още две момчета който бяха близнаци,но не си приличаха и едно момиче.Момичето се казваше Мадисън,беше бразилка и изглеждаше много приятна и забавна,а близнаците се казваха Рос и Крис.
Всички тръгнахме към вагонът ни и влязохме в купетата.
Момчетата,качиха куфарите ни и всички седнахме.Аз седнах до прозореца,до мен беше Емили,а до нея Крис.Майк седна от другата страна,а до него седнаха Мадисън и Рос.Очевидно с Майк бяхме леко скарани,аз не смятам да общувам с него,само ако реши да ми обясни какво ставаше между нас.Всички започнахме да си говорим.
-Имате ли си гаджета?-попита Мадисън
-(Емили)Аз сега нямам,но съм готова за нова връзка.-съвсем гордо го заяви и всички започнахме да и се смеем.-(Рос)Имам си невероятна приятелка от 3 години и много я обичам.
-Добре,че не си приличате иначе щяхме да ви бъркаме.
-Ако ни познавахте добре нямаше да е така.-каза Рос
-(Остин)Аз също нямам приятелка.
KAMU SEDANG MEMBACA
Просто приятели
RomansaАз съм родена 2001 година.Надявам се разказа ми да ви хареса.Наслаждавайте се и не си хабете труда да обиждате в коментари.Ще се радвам да ми пишете и вашите истории.(Този разказ е измислен)