-Събуди се! - извика грубо някой. - Ставай и започвай да се оправяш за училище!
Катрин изчака няколко минути, за да осъзнае дали това, което се беше случило предишната вечер беше сън или реалност. Мислеше дълго, след което повдигна лявата си ръка и стана от леглото. Обърна се. Леглото ѝ беше червено. Всъщност всичко около нея беше покрито с кръв.
Катрин се чувстваше объркана. Сякаш тайно се надяваше просто да е сънувала кошмар. Кошмар, който започваше все по-бързо се превръща в реалност. Малко по малко тя си спомни всичко. Но в този момент за нея най-важното беше да прикрие кървавите следи.
Не беше изплашена, нито притеснена. Сякаш такива неща ѝ се случваха всеки ден и тя имаше опит в такива ситуации. Катрин се замисли и си каза:
-Дали не е най-добре просто да заключа стаята си. Така никой няма как да влезе. Следователно ще успея да избегна странните въпроси на майка ми. А ако случайно ме попита защо е заключено мога да излъжа, че ѝ правя изненада, която не искам тя да вижда. Чудесно!
Тя започна да мисли. Искаше да си спомни как се е озовала в леглото си след дългата мрачна разходка, но не можеше.
Облече се и си оправи косата. След това прецизно си сложи очна линия и заключи стаята. За малко да забрави за кървавите следи по ръцете си. Влезе в банята и ги изми. Кървавата вода бавно се стичаше в улея на мивката, докато почти изчезна. И в този момент майка ѝ влезе :
-Божичко! Катрин? Какво си направила ? Добре ли си?
- Ох, мамо. Просто реших да проявя творческия си талант. Нарисувах една прекрасна картина. Не се притеснявай.
-Колко наивно и лесно! - помисли си тя, след което излезе от кървавия затвор и тръгна по улицата.
Тя не се различаваше по нищо от останалите. Вървеше, но не виждаше нищо. Мислите ѝ се бяха надвесили над нейните чувства и емоции. Усмивката беше нежелана в този момент. Всъщност съзнанието я викаше, но тя не се появи на лицето ѝ, скоро.
