След миг Клара затъна в улички. На около километър не се виждаха хора. Клара почна да се страхува. Слънцето вече залязваше. Клара я обвзе страха. Около нея почнаха да се чуват тихи гласове и стъпки, които приближаваха. Клара видя някаква група мъже ( трима мъже), които се смееха и приближаваха към Клара. Тя почна да върви на където й видят очите. Мъжете ускориха темпото. След минутка те вече бяха до Клара. Те я заобиколиха. Един от мъжете се провикна на останалите:
-Вижте какво си имаме тук.
-Ааз нямам пари, нито нещо хубаво, моля ви оставете ме. - отвърна Клара.
Един мъж я поогледа и каза:
-Ами чантата. Много е хубава. Дай я насам и няма да ти сторим нищо.
-О не, няма да ви дам само тя ми остана. Тя ми е подарък от баба, Моля ви оставете ме.
Един пт мъжете хвана Клара стисна я и Каза:
-Ти на кого ще заповядваш бе. Веднага я дай иначе ще те убия.
Клара не знаеше какво да прави. Тя удари с всичка сила крадеца по слабините. Той я пусна от болка. Клара бягаше до колкото и позволяват краката, но мъжете бяха по бързи. Мъжа, който Клара ритна, я стигна. Той я хвана извади един нож и каза:
-Като не искаш да дадеш чантата ние ще си я вземем, но ти ще умреш...
Дали Клара ще успее да избяга или това й е края?
YOU ARE READING
Няма Невъзможно 2:Приключение В Града
Non-FictionВ едно бедно семейство, живеещо в село Верди. Дейвид-братя на Клара, се разболява. Клара тръгва на пътешествие до града. Между селото и града я дели една гора. Ето, че вече Клара е преминала гората, но какво ли я очаква в града?
