Момичетата отидоха в апартамента на Кейси. Там беше много тясно и разхвърляно. Имаше само една стая и тоалетна, която беше в критично състояние- едно мизерно клекало, малък ръждясъл душ и една мивка, която беше на път да падне. Подът на тоалетната беше син. Тоалетната миришеше. В стаята имаше един стар телевизор, под който стоеше едно мухлясало шкафче. Имаше единично легло затрупано с дрехи. Дрехите бяха навсякъде, но не и в гардероба, който стоеше в дясно до леглото. На мястото на дрехите в гардероба стоеше свит дюшек. Пред дивана, стоящ пред телевизора имаше масичка и едно малко столче без облегалка. Хладилника, съдържащ малко храна, стоеше от ляво на леглото. Кейси извади леко изсъхнали сандвичи, сложи ги на масата и с Клара почнаха да ядат. Клара попита:
-Как живееш в това тясно помещение
-Имам ли избор? Само толкова ми позволява заплатата.-отговори Кейси.
-Ами родителите ти не ти ли ти помагат?
- Наскоро се скарах с тях. След това почнах да работя в отсрещната дискотека като сервитьорка.
-Това е гадно. Трябва в най-скоро време да се сдобриш с родителите си. Аз ще тръгвам. Благодаря за храната.
-Клара почакай къде ще ходиш. Знам, че отиваш към кметството, но довечера къде ще спиш?
-Ако побързам може да се върна утре сутрин.
-А не, оставаш да спиш тук. Навън е много опасно, а и си сама.
-Добре тази вечер ще остана, но утре сутрин заминавам.
-Добре, но сега лягай. Лека нощ.
Двете момичета заспаха. Клара беше към края на своето приключение, но какво ли я очакваше още?
YOU ARE READING
Няма Невъзможно 2:Приключение В Града
Non-FictionВ едно бедно семейство, живеещо в село Верди. Дейвид-братя на Клара, се разболява. Клара тръгва на пътешествие до града. Между селото и града я дели една гора. Ето, че вече Клара е преминала гората, но какво ли я очаква в града?
