Haunted house

Бъди готова..

Събудих се от топлите слънчеви лъчи, които току що бяха докоснали студената земя. Размърдах се и потърках очите си.
- Добро утро. - чух глас зад себе си и изпищях с пълно гърло. Обърнах се към източника на звука и огледах фигурата пред себе си.
- Госпожо Макдугъл?! Какво правите тук? - попитах очудено.
- Е, нещата малко се усложниха и се налага да ти помогна. - отвърна и подаде нещо, увито в парче плат, към мен. Разтворих го. Беше сандвич. Стомахът ми стържеше от глад. Захапах закуската си и погледнах към жената, стояща пред мен. След като се нахраних станах, изтупах се от трохите и продумах:
- Вчера един мой приятел се опита да ме убие, можете ли да ми обясните това?
- Тялото му е обладано от зъл дух, дъще, дух, с който не бива да си имаме работа. Както предполагам си разбрала, всички тези хора са убити от един човек и чакат своето възмездие. Чакат човекът, който ще накаже извършителя. Злият дух, който е обладал приятеля ти, е точно този извършител. Боя се, че скоро ще ни намери, и тогава.. - каза и прекъсна.
- Тогава какво? - подканих я да продължи.
- Тогава нищо няма да може да ни спаси. Къщата беше единственото безопасно място, но сега няма такова.
- Какво можем да направим? - попитах с надеждата, че може би има изход от ужасната ситуация.
- Просто ще стоим и ще чакаме.
- Да чакаме? Да чакаме да ни убият?!
- Ако не сме в къщата сме безсилни.
- Тогава да идем там!
- Не сега, момиче. - отвърна, а аз седнах на тревата със скръстени ръце. Какво трябва да направим сега? Просто да чакаме? Та баща ми беше там! Не мога да го оставя!
- Отивам до тоалетната. - казах и влязох навътре в гората. Нямах никакво намерение да се изхождам в храстите, просто ми трябваше причина да се отдалеча от старицата. Стигайки близо до къщата се насочих към задния вход. Тихо открехнах вратата и влязох вътре. Намирах се в кухнята. С тихи стъпки се придвижих към дневната и погледнах. Баща ми все още стоеше завързах, заедно с Мегън. Очите му все още бяха затворени. Огледах се внимателно и щом забелязах, че няма следи от Дилън, се затичах към татко. Развързах ръцете му и се опитах да го събудя.
- Татко! Татко, събуди се! - шепнех, докато разклащах главата му. Чух скърцането на пода зад себе си и рязко се обърнах. Беше Дилън.
- Нима реши, че ще избягаш? - продума със зловещ глас, а от очите му сякаш изскочиха искри. Погледнах зад него и видях бедната госпожа Макдугъл. Погледнах с надежда към нея, но в очите и се четеше само и единствено страх.
- Следвай светлината. - чух онзи шепот в ухото си и видях малка светлинка пред себе си. Тя започна да се движи, а аз тръгнах след нея. Дилън сякаш се опитваше да ме спре, но нещо го спираше.
- Бягай, Тереза, бягай! - извика бедната Магдугъл, докато аз тичах по коридора. Светлината ме отведе на тавана на къщата, или по-точно в тайната стая. Какво?! Очаквах да идем далеч от имението, но се случи точно обратното. Може би имаше връзка с думите на старицата - силни сме само в къщата. Седнах на пода и притаих дъх. Светлинката прелетя до пода и изведнъж пред мен се озоваха откритите преди няколко дена очила за виждане на духове. Сложих ги бавно и се огледах. Навсякъде беше празно, освен пред мен. Там стоеше тъмна фигура, и ме наблюдаваше.
- Помогни ми. - прошепнах, надявайки се, че ще мога да контактувам с нея.
- Вземи кутията, скрита под една от дъските. - чух глас в главата си. Може би щяхме да общуваме с телепатия. Наведох се и започнах да почуквам на всяка дъска, докато открих тази, която биеше на кухо. Тихо я надигнах, след което взех малката кутийка, скрита отдолу, и я отворих. Имаше сребърно колие с прекрасен камък.
- Но за какво ми е? - замислих се и зачаках отговора.
- Сложи го. - отново познатия глас. - Довечера ще изпълниш мисията си.
- Как?
- Тази вечер е необикновена. Луната ще бъде пълна и порталът към отвъдното ще бъде отворен. Така всички ще преминем отвъд.
- А кой е злият дух всъщност? - попитах.
- Мисля, че вече знаеш отговора...

Ето я новата глава. Може би стана безинтересна, но от известно време не ми се получава нищо и само бози пиша. Дано все пак ви хареса.
Очаквам мненията ви в коментарите, без значение положителни или отрицателни са те.

Благодаря ви. ❤