Събудих се от лъчите на изгряващото слънце. Бавно отворих очи и се обърнах. Дилън стоеше, надвесен над леглото ми, и ме гледаше.
- Добро утро, Дилън! - весело поздравих и се усмихнах, а той извърна глава и отиде до леглото си. Какво му ставаше? - Какво има? - попитах аз, но не получих отговор. Сините му очи бяха вперени в мен. Беше неприятно да ме зяпа така, за това облякох едно горнище и слязох долу.
- Добро утро! - продума Мегън, слагайки една палачинка върху купчина от други.
- Добро да е. Какво му има на Дилън? - попитах, но тя повдигна рамене.
- Не знам, защо? - попита.
- Просто питам. - отвърнах и натиках една палачинка в устата си.
След вкусната закуска се качих обратно в стаята си и започнах да разглеждам откритите улики, търсейки връзката между тях. Дилън влезе в стаята и се надвеси над мен.
- О, Дилън, имам нужда от помощ. - продумах, но без да получа никакъв отговор. Обърнах се към него, а когато го видях, щях да припадна. От очите му излизаше странна светлина, а устните му трепереха.
- Той те разсейва от задачата ти! Довърши мисията си, ако искаш да го видиш отново! - със странен глас продума Дилън, след което се строполи на земята.
- Дилън! - изкрещях, хвърляйки се към него. Разклатих главата му, в опит да го събудя. Тъмночервена струя кръв се изниза от носа му. Явно и той бе обладан, както татко в онази нощ. Тези духове започваха да ми лазят по нервите! Той отвори очите си и ме погледна.
- Добре ли си? - попитах притеснено.
- Махни се от мен! - извика и ме избута настрани, след което стана и замина някъде. Какво става? Може би тези глупави духове имаха влияние над него. Но нямах друг избор, освен да се съсредоточа над "мисията си", тъй като заканата им ме плашеше. Прочитах писмата отново и отново, когато най-накрая открих връзката. Луи Бентън е бил един от собствениците на имението, а от откритите статии се разбира, че е знаел за палежите. Следователно той е разследвал тези събития и е търсел извършителя. Бинго! Заплашителните писма са от извършителя! Ето за какво възмездие става въпрос! Трябва да открия виновника и да го изоблича! Но как?! Нямах никакво време. Качих се обратно в скритата стая на тавана и започнах да търся нещо, което да ми подскаже кой е виновника за смъртта на тези невинни хора. Бях напълно сама, а трябваше да се справя с всичко това! Влизайки в стаята забелязах огромен ковчег на земята. Чакай, когато бяхме тук с Дилън го нямаше! Тялото ми потръпна. Явно само аз трябваше да видя какво има вътре. Взех лостът, който преди няколко дни бях донесла, и вложих всичката си сила в отварянето на ковчега. Капакът силно изскърца и се сгромоляса на земята, разкривайки съдържанието на ковчега пред мен. За миг затворих очи, тъй като очаквах да намеря останки от труп вътре, но не стана така. Имаше само няколко писма и една снимка. Внимателно отворих едното и започнах да чета. След това прочетох и останалите две. Бяха подобни на другите, които бях открила, но на едното беше написано името на подателя - Себастиан Питърсън. Почакай - предишните собственици на имението са с фамилия Питърсън. Какво значеше това? Че извършителя е и бивш собственик на парцела?! Защо всичко беше толкова объркано? Загледах се в снимката, опитвайки се да открия нещо или някой. На нея бяха мустакатият Луи Бентън и още един мъж. На гърба на снимката беше написано "До верния ми приятел Луи, с обич - Себастиан". Какво?! Били са приятели, а са се заплашвали един друг?! Не разбирам защо аз трябва да се занимавам с тези неща. Обърнах се обратно към ковчега, а очите ми щяха да изскочат - ковчегът го нямаше! Но как е възможно?!Ето я и 9та част! Може би стана малко безинтересна, но все пак дано ви хареса.
ПС: Много се чудя дали да не изтрия тази история, та според вас заслужава ли си да я продължавам?
ESTÁS LEYENDO
Haunted house
ParanormalТова е историята на Тереза Голдън - обикновено 17 годишно момиче, което се сблъсква с паранормалното..