Jealous Or Nah?

Ще има ли примирие?

Аз бързо се прибрах в дома си.(тази къща вече беше и на Камерън) След около два часа,чух как входната врата се отключва.Вече бях много уплашена.Седях с лице към прозореца на стаята ми и с гръб към вратата.Изведнъж Камерън влезе в стаята.Аз рязко се обърнах и го видях.Той беше целият в кръв.Имаше кръв по ръцете и лицето.(не неговата кръв) и имаше една огромна рана над кръста.Той бавно се доближи до мен и изглеждаше наистина бесен.

-Спа ли с него?-попита и се стараеше да не избухне.

-Не-аз го погледнах в очите.

-ЛЪЖЕШ!Какви са тези смучки по врата ти тогава..
-Той просто показа ми колата и после и историята с Итан и накрай тялото...пхф.-аз извадих различни звучи и се въртях в кръг наоколо.Бях много объркана.
Той ме хвана за гърлото и ме притисна до стената.
Никога не го бях виждала такъв.Виждах нещо черно в очите му.
-Кам..моля те пусни ме-казах едва,защото вече много ме болеше и оставах без никакъв въздух.

Той така ме пусна,че се сгромолих на пода.

-Онзи негодник е в спешното-каза ми той ,като вече почти беше излезнал от стаята.-Отиди да го видиш-довърши той.

-Но..-бях много объркана..защо Кам иска да го видя.

-БЕЗ НО!От части ти си виновна.Оправи се и тръгвай.После ще довършим "разговора"

Аз бързо се запътих към болницата.Там вече бяха Итан,Сами,Наш и Шон.
Аз седнах до тях и започнах да чакам.
-Кой ли е причинил това на брат ми?-попита Итан всички ни.
Те явно не знаеха.Затова сега си говориха и с мен.Ако знаеха как стоят нещата едва ли щяха да са толкова добри с мен.
Лекарят излезна от стаята.

-Буден е-каза той и отново влезе в стаята.

Когато влезнах в стаята и видях Грейсън с тази рана на лицето...се почувствах виновна.
Всички започнаха да го питат кой му е сторил това.Той погледна към мен и каза-Не помня!
Тогава всички много се разочароваха от този отговор.Аз се доближиш до него и прошепнах в ухото му.-Благодаря!
Останах само още десетина минути ,защото ако се бях забавила Камерън щеше да има много въпроси.
Прибрах се.Тръгнах към банята ,но щом отворих вратата видях Камерън целият в кръв.Той се опитваше да промие раната си.Цялата баня беше в кръв и по целият под имаше бинтове в кръв.Аз бързо изтичах до него и започнах да му помагам.

-МАХАЙ СЕ!-изкрещя той.Но аз продължавах.Не можех да го оставя така.
-Не съм забравил,че трябва да те накажа.-довърши той ,докато издаваше различни звучи от болка.

Той спря да се дърпа и просто ме остави да му помогна.Раната беше наистина ужасна и огромна.

-Мисля,че трябва да я зашия.-казах му и го погледнах.

-НЕ!-изкрещя той и смъкна блузата си надолу.

-Такава си бебе!Страхуваш ли се!-нарочно казах това.Той наистина се страхуваше.

Камерън вдигна отрито блузата си ,защото искаше да покаже,че не се бои.

-Ела в стаята ми.Трябва да легнеш.-хванах го за ръката и го вкарах в стаята си.

Сложих го да легне и просто започнах да зашивам раната му.
След като приключих той се изправи и ме целуна по челото.После напусна стаята ми без да казва нищо.
Цялата седмица се изниза.Камерън почти не ми говореше ,освен ако не му трябваше нещо.Наистина тази седмица беше ужасна.Всеки ден тайно плачех в стаята си ,почти не се хранех и не излизах от нас.Просто не исках да говоря с никого.Днес беше събота и най-после исках да се почувствам добре.Кам беше в неговата стая.Намазах синините си с мехлем(синини причинени от Камерън като наказание)и отидох до неговата стая.
Просто се подпрях на вратата и тихо попитах.-Може ли да ме закараш до тренировките ми?

*Мислите на Камерън*
Чух гласа на Кристен и се обърнах.Тя седеше съвсем плахо на вратата.Цялата беше в синини.Всичко това и бях причинил аз.Тя ме гледаше много уплашено.Никога преди не ме беше гледала така.Дори не се беше показа цялата.Просто беше закрила половината си с вратата.Беше време да направя нещо,за да върна красивата  усмивка на лицето ѝ.През тази седмица я бях карал да ми повтаря какво точно се е случило онзи ден.Така щях да разбера дали лъже.Ако не ми казва едно и също всеки път,значи лъже.Но тя наистина казваше истината.Нищо не бяха правили онази нощ.Само една,две смучки.Както и да е.Тя ми каза за колата,в която я е качил.Тя наистина харесваше тази кола.Затова вече знаех какво да направя за нея.
-Да ще те закарам-казах и аз.Но ще ми отнеме малко време.

-Време?-тя звучеше объркана.
*Край на мислите на Камерън*

*Мислите на Кристен*
Много странно.Той каза,че ще му отнеме време...
Обърках се и просто тръгнах към моята стая.Облякох екипа си и намазах синините с фон дьо тен ,за да не се виждат.Сложих и грим(това се случва почти никога при мен),защото очите ми бяха подути от плач и трябваше да скрия и това също.
Исках просто да видя прекрасният лост и да забравя за всички проблеми.
-Ела Кристен.-чух гласа на Кам.
Когато слязох долу той беше отворил вратата и ми каза-Ето с какво ще отидеш на тренировки.
Аз излезнах и видях две много хубави коли.Едната беше за мен (галакси),а другата за него(елегантно черно).Аз скочих в прегръдките му.Той ме вдигна и ме целуна страстно.Всякаш и двамата просто забравихме за всичко.Ние се качихме в неговата кола и потеглихме.