Jealous Or Nah?

Гаджето ми и най-добрият ми приятел.

Алармата ми би в 6:00.Събудих се ,а ръцете на Камерън ме бяха обгърнали нежно.Най-после една хубава и спокойна сутрин.Аз станах от леглото и се запътих към банята.

-Защо си станала толкова рано?-чух гласа на Камерън,който още си лежеше под завивките.

-Оо хайдее не ми казвай,че си забравил за сутрешното ми тичане...не бяхме толкова дълго разделени- измрънках аз и скочих върху него.

Ние започнахме да се боричкаме ,но щом погледнах часа разбрах,че изоставам с графика и веднага започнах да обличам спортният си екип.

-Олл стриптиз ли ще ми правиш?-попита ме той след като видя как се преобличам.

Аз се засмях и продължих да се приготвям.Огледах стаята и тя беше пълна кочина.
-Камерън..защо багажа ти е из цялата стая?-леко се скарах на Кам.

-Ами аз..такова..мога да обясня-той започна да овърта.

-Още ли не си започнал да си оправяш багажа?!? Все пак днес тръгваме.-продължих да му нервнича.

След това просто обух кецовете си и излезнах.

Тичах около 2 часа и след това отново се върнах.Но този път щом отворих вратата на стаята бях приятно изненадана.

Стаята беше подредена и даже ухаеше много добре.Камерън ме чакаше на масата като вече беше приготвил закуска.-палачинки за себе си и плодов шейк за мен.
Аз се доближих до него и го целунах по бузата.

-Трябва да хапнем по-бързо защото всички ни чакат долу.-каза Кам и ме погледна.

Не мога да повярвам , че точно Кам каза това.
До вчера той беше разхвърлян,винаги закъсняваше и почти винаги правеше лошо впечатление,а днес той е оправил всичко и даже гледа да не закъснеем.

Ние бързо се наядохме и отидохме при останалите.

-Някой знае ли къде е Грейсън.-попита Наш.

-В стаята си е .Още се оправя.Ще го извикам.-каза Итан,но думите му бяха прекъснати от мен.

-Не аз ще го извикам.-казах аз и веднага се запътих към стаята на Грей.

Вратата беше отворена ,затова просто влязох.

-Трябва ли ти помощ с оправянето на багажа?.-попитах аз.

Той се обърна и тъкмо щеше да каже нещо,но щом видя че съм аз ,той замълча.

Аз обаче се доближих до него и продължих да говоря.
-Грей виж...дойдохме на това турне като най-добри приятели и искам да се върнем обратно като такива.

-Кристен...заведох те на това турне...защото тук исках да станем нещо повече от приятели.А не за да се върнеш отново при Камерън и да забравиш ,че дори съществувам.-Грей все още седеше с гръб към мен и небрежно си оправяше багажа.

-Съжалявам...за всичко..Съжалявам че нямам чувства към такова прекрасно момче като теб..Съжалявам че те нараних така...Съжалявам че забравих за най-добрият си приятел.-тогава аз се разплаках.

Грейсън се обърна и ме прегърна силно.-Не искам да те виждам да плачеш...никога повече.-каза ми той.

-Моля те Грей...моля те..бъди отново моят най-добър приятел..- не можех да сдържа сълзите си и просто го прегръщах силно и плачех.

Тогава той ме целуна по челото и каза-Винаги ще те обичам.

След това аз хванах Грей за ръка го поведох при останалите.

-Сега искам гаджето ми и най-добрият ми приятел да се помирят.-каза и избутах Грейсън към Камерън.
Те подадоха ръце един към друг мисля че най-после се сдобриха.

Не след дълго всички се качихме в автобуса и потеглихме към домовете си.