Just sex (With Harry Styles)

Ten

-Моля те Хари! М-моля те! Боли, задник такъв!- крещях, молех се и плачех.

-Всяка, шибана цигара изгаряща гърбът ти, е броят на годините прекарани без брат ми.-каза спокойно той.- Пет...- загаси поредния фас в гърбът ми.

-О боже-е- очите ми бавно започнаха да се затварят. Изпаднах в без съзнание.

*2 часа по-рано
-Кат. Оо Кааат!-крещеше гласът, който мразех повече от всичко, излизащ от устните, който до скоро целувах. Изправих се бавно. И веригата на кракът ми започна да дрънчи из стаята. Чувах как слиза по стълбите. Стигнах до решетката и я стиснах с цялата си сила. Видях го, пристъпваше едва ли не весело към мен.
-Добро утро, очаква ни един цял ден!-каза той като се усмихваше.-Ето!- пъхна табла под решетката и подсвирквайки си се одправи към горния етаж.
-До кога ще ме държиш тук задник!!-виках аз, клатейки решетката.
-Кат!?- каза някой.-Кат ти ли си?
-Аз съм! Да аз съм Катрина!-шептях аз- Кой си ти?
-Аз съм Найл!-прошепна след мен и той.-Къде си забога?
-Найл?-обърках се, защо ще е тук щом е приятел на Хари.- Защо забога си тук?
-Много е сложно! От кога си тук?-подаде си главата Найл.Е поне видях къде е точно до моята "стая".
-Не знам може би от ден. Найл?
Да Кат?- попита Найл с мек глас.-Какво има?
-Ти знаеше ли какво ще направи Хари с мен?- попитах плахо, надявах се да не е защото той е единствената ми компания тук.
-Не Кат! Нищичко не знаех. Той ми каза преди месеци, че ти си била негова и аз да не те доближавам но аз реших да не го послушам и спах с теб!- каза с нотка на подигравателност Найл. -Но определено бях разочарован...-добави той.
-Какво забога трябва да значи това?!
-Ами-и... Много е дълго.
-Ам... Бързаш ли за някъде?- казах смеейки се аз.
Ами не-засмя се и Найл.-Влюбих се в теб от растояние. Исках първо да те намеря за да изляза с теб. Просто исках да подразня Халорд.
-Грешката на животът ти.- казах аз.
-Да права си. Та така, влюбих се в усмивката и държанието ти но когато ме задърпа от този клуб... Ти беше не това момиче. Беше коренно различна. На сутринта не знаеше името ми, и просто ме изхвърли. Кат, можеш да си нимфоманка и само с едно момче...-каза той и замлъкна. Чу се запалване на кибрит и после Найл пак се показа с цигара в устата.
-От къде я взе?-попитах бързо аз.
-Тук съм малко повече време от теб. От тогава когато си тръгна. Хари всеки ден носи табла храна, и цигари.-каза Найл дърпайки си от цигарата. Погледнах към таблата която ми остави преди околко 1 час. Беше до краката ми. В нея имаше два тоста с сирене и домат, кафе, портокалов сок и кутия цигари с кибрит. Не мога да разбера как може да даде такава закуска на човек който мрази толкова много. Взех кафето и отворих кутията, беше пълна. Взех една цигара и я запалих.
-Прав си... Но така се случи. Това е моя живот.-казах бавно аз дърпайки от цигарата си.
-Това вече няма значение Кат. Можеш да се промениш стига да се измъкнем от тук живи.-каза Найл- Впрочем какво ти остави за закуска?
- Кафе, портокалов сок и тостове с сирене и домат. Какво значение има това?- попитах с недуомение.
- О, това е лошо, много много лошо! -казя Найл притеснен.
-Чакай малко какво означава това бе!?
-Ами виж сега вчера Хари ме сложи на горния етаж на тавана там бях с едно момче и едно момиче. Момичето беше там от близо седмица и каза че много зависи какво ти дава за закуска ако е ужасна. Например една филия вода и цигари, тогава няма да те закача цял ден. Ако е да кажем донът и цигари тогава не е толкова страшно но... -не успя да довърши, прекъснах го.
-Ако е нещо от моя сорт е страшно? Нали така?-звучеше много като реторичен въпрос.
-Да Кат...
-Разбира се... Добре разбирам, защо съм тук. Разбирам, защо и ти си тук. Но те ? Какво е станало с тях?
-Момичето се казва Мина и е тук защото, някога преди години е скарала брат му и неговата приятелка.-след това му изречение разбрах коя е Мина.- След като се скарали брат му Адам е тръгнал след приятелката си и се блъснал по пътя. Починал на място. Момчето се казва Рийд не го познавам мълчеше през цялото време. Той се държеше.
-Рийд-д-сълзи се стекоха от очите ми. Щях да припадна.
-Ах ти шибано копеле!- крещях с цялата си сила.-Пусни брат ми, нищожество такова! -започнах да плача. Брат ми е тук заради мен. Братчето ми...
-Катрина! Успокой се! Кат спри!- викаше Найл.
Спрях да викам. Мястото потъна в тишина.
-Защо си тук Кат?- развали я Найл.-Не виждам причина освен ако ти не си...
-Да, аз съм- прекъснах го и казах със сълзи- Аз съм приятелката на Адам.
-О, боже Кат!- каза Найл със съжеление в гласът си.-Ще се измъкнем от тук. Обещавам Кат...

Тогава, точно в този момент се почувствах сигурна. Без да ме е страх какво може да ми причини Хари. Найл беше тук, и това ме крепеше. Не знам защо, но чувствам че той беше моето спасение. Не само тук и сега, а за напред. Вдъхна ми кураж. Отидох до мръсния матрак и се отпуснах на него. Започнах да пея, любимата си песен. Малко хора знаеха че го правя когато не съм добре че това ме успокоява. А само един човек ме бе чувал да пея. Адам...

"My lover's got humour
She's the giggle at a funeral
Knows everybody's disapproval
I should've worshipped her sooner.

Найл започна да пее с мен.

"We were born sick," you heard them say it...

My church offers no absolutes
She tells me, "Worship in the bedroom.

The only heaven I'll be sent to
Is when I'm alone with you..."

-Благодаря ти...-прошепнах аз тихо.

-Няма защо любов...-каза той още по-тихо.

Върху устните ми се прокрадна лека усмивка, секунди по късно бе развалена от глупакът който удряше по решетката с шибана бухалка.

-Остави я намира боклук такъв!- извика Найл, хванал се сдраво за решетките в опит да го спре.
-Ха!-изсмя се къдрокосото копеле-И кой ще ме спре, ти ли? Ако си мислиш че кучката би направила подобно нещо за теб, жестоко се лъжеш! Всеки е чукал шибаната курва, ако някой ден успееш да се измъкнеш жив от тук, отиди нна лекър може да имаш венерическа болест! Хаха!-каза той и удари Найл през пръстите с бухалката. След това се насочи към мен отвори вратата и ме удари с юмрук по лицето, паднах на земята и той започна да ме рита. Припаднала съм. Събудих се в същата стая с вериги на ръцете, спускащи се от тавана. От носът ми течеше кръв и всичко ме болеше. Хари стоеше пред мен с усмивка на лицето си и с цигара в ръка.

"Няма да съм слабата... Няма да му доставя това удоволствие"

Мислех си аз. Лепнах фалшива усмивка както през половината от живота си, изправих се, защото досега висях неподвижна, събрах сили да проговоря и го погледнах право в очите.

-Начукай си го! -само това успях да изрека. След това се изплюх в лицето му. Той взе тениската ми която лежеше на пода, избърса се и заобиколи. След това усетих парещо изгаряне върху гърбът си. Стисках зъби, три цигари по-късно не издържах.

-Моля те Хари! М-моля те! Боли, задник такъв!- крещях, молех се и плачех.

-Всяка, шибана цигара изгаряща гърбът ти, е броят на годините прекарани без брат ми.-каза спокойно той.- Пет...- загаси поредния фас в гърбът ми.

-О боже-е- очите ми бавно започнаха да се затварят. Изпаднах в без съзнание. Последното което чух бе Найл той каза...
-Дръж се Кат, просто се дръж миличка...

Гласувайте и изразявайте мнение. Благодаря.😊❤ съжелявам за допуснатите грешки ако има такива но много бързах.
1323 думи❤