Just sex (With Harry Styles)

Nine

Гласувайте и коментирайте ✌❤
Събудих се от болка в главата. Хари ме беше хванал за косата и дърпаше с цялата си сила. Какво толкова му бях направила. Хубавото е че съм свикнала на болка и не се пречупвам лесно ако мисли, че ще го моля за милост жестоко се лъже. Изкара ме от багажника за косата и започна да ме влачи към някъква хижа. Цялото ли тяло пареше и болеше. Колената ми се ужулиха, също и лактите ми.Явно сме дълеч от вкъщи, защото беше около 9-10 часа а всичко се случи през ноща.
Спрях да се боря докъто ме влачеше, защото колкото се борех толкова повече болеше.
-Майната ти!- изкрещях аз, опитвайки се да се изправя защото той вече ме беше пуснал.
-Млъквай курво! -изрева той.
-Въопще не ме е страх от теб, най-много да ме пребиеш до смърт. И без това живота ми не струва нищо. Начукай си го!- изплюх се в лицето му и му показах среден пръст. Хич не ми пукаше.
Избърса се и се и ме погледна.
-О, когато свърша с теб ще ме молиш да те убия!- усмихна се кучият син. Удари ме с юмрук в устата, щях да падна, но се задържах с ръка. Косата ми се беше разпиляла по лицето а аз го гледах отдолу и се смех.
-Какво се смееш кучко!?-изрева Хари.
-Хаха-изсмях се дрезгаво аз, докъто избързвах кръвта от долната си устна.-Удряш като момиче"кучко"!- натъртих на последната дума. Той ме ритна в ръката на която се подпирах и аз паднах. Той ме хвана за другата ръка и започна да ме влачи във вилата. Пусна ме и аз се изправих и седнах на дивана. За щастие имах цигари в джоба извадих си една и я пъхнах в устата си. Инстинктивно започнах да се пипам по останалите джонове.
-Подяволите!!-нямах запалка. -Оо... Видях камината и тя беше запалена От кога ли този боклук е планирал това. Отидох и седнах пред нея, запалих си цигарата и бавно вдишах от никотина. Кучият син стоеше на фотьолът до мен и просто ме гледаше. Започна да се смее грамогласно а аз го погледнах объркано.
-Какво искаш от мен?-попитах направо аз.-И защо по дяволите се смееш?
-Адам. Адам Стайлс.-започна сякъш мъчително Хари. Дори не знам кой е този.-12 юни 2009 година. Ти и брат ти пристигнахте точно тогава. Нанесохте се в къщата до нас. Семейство Доновън не можеха да имат деца и за това ви осиновиха. Знаеш ли на колко бяхме всички? На 17 кучко на 17!!- изкрещя Хари.- само Адам беше на 18. Беше най-голям. Помниш ли го кучко. Той ти беше първия глупачке ти го използва!- една сълза се стече от окото му. Той бързо я избърса. А аз запалих втора цигара. Спомените за Адам започнаха да нахлуват в главата ми.
-Аз... Исках да забравя за него... То-й -започнах да заеквам и сълзите се стичаха по-лицето ми.-той беше първата ми любов. Исках да го изтрия. Не исках да го помня.- Аз... Аз обичах Адам, Хари.
-Недей да мърсиш името му. Дори не го произнасяй.
-Хари-и...трябваше да тръгвам не можех да остана когато се скарахме бях готова на всичко за да си тръгна .

-О, значи помниш. С брат ти навършвахте 18 години. Вие се скарахте и ти реши просто да тръгнеш така ли кучко?-извика Хари.-тръгнахте веднага само аз разбрах. Тогава Адам беше пиян и ядосан. Знаеш ли какво стана след като тръгнахте?- попита ме той.

-Не, след като се скарахме изкарах Раян от къщата и тръгнахме с колата на нашите към летището.-казах бавно аз.

-Разбира се че не знаеш. Аз ви видях. После се прибрах и намерих Адам в стаята ни на леглото. Легнах си а той започна да ме пита къде си. Знаех, че ако разбере ще тръгне след теб затова излъгах. Казах му че сте в къщата и още празнувате. Той реши да ти се извини. Отиде в къщата и някъкси е разбрал че сте тръгнали. След това пристигна в къщи в ковчег...- още една сълза се стече по окото му.
-О Боже!- закрих устата си с ръце. Започнах да треперя. Толкова сълзи имах в очите че виждах размазано. Започнах да клатя главата си в знак на отрицание. -Съжелявам... Съжелявам Хари, съжелявам...-не спирах да го повтарям.
-Блъснал се е в стремежът си да ви настигне. 95% от тялото му беше в изгаряния.-проплака Хари- Заради теб защото се отказваш лесно, заради глупав спор брат ми почина. Няма го вече седем години, и повярвай с времето не става по-лесно... -стаята се изпълни с най-мъчителната тишина, всяка секунда усещах като минута, а минутите-като часове.
-Хари съжелявам... Но какво искаш от мен. Не мога да го върна. Не мога и да искам...-развалих натежалата тишина помежду ни. Хари ми хвърли студен поглед. Очите му от светли се превърнаха в тъмно зелени. Збърчи вежди. Ядоса се. Приближи се към мен и ме хвана за ръката дърпайки ме с цялата си сила. Завлече ме в някакво подземие в него имаше дълъг коридор а в края му, три помещения, от ляво и от дясно и в края, по средата.
За врати имаше решетки. Усетих какво се върти в главата му и започнах да пищя. Удари ме в устата и се зашеметих. Колената, лактите, коремът ми и ребрата бяха целите ужулени. Тялото ме болеше. Вкара ме в помещението в средата. В него имаше само една верига и мръсен матрак. Хари закачи веригата за кракът ми и започна бавно да си тръгва. Като заключи решетката. Веригата беше дълга и стигаше до всеки ъгъл на стаята. Долазих до решетката и започнах да викам след Хари, но той дори не се обърна. Дрехите ми бяха скъсани, цялото ми тяло беше мръсно и в рани. Лицето ми беше в кръв ръцете също. Зарових лице в дланите си и плаках толкова много че очите ми започнаха да парят. Отпуснах се на матракът и си помислих...
"Как стигна до тук Катрина, как?"
Гласувайте и коментирайте.