Нее тази история не е за доброто момиче което се влюбва в лошото момче и обърква животът си... Нее не е и за слабото момиче което се реже и има нужда от спасение... По-простичко е аз имам нужда само от секс... Много секс.
Внимание! Историята съдържа...
50 галаса и качвам нова ❤ Чувствах се като боклук. Бавно отворих очите си за да видя... Найл? -Най-л-гласът ми беше пресипнал ужасно едва изрекох името му. Беше седнал на земята до матрака на който бях аз и държеше ръката ми, беше задрямал. Боже чак сега забелязах чертите на лицето му. Беше така спокоен и красив. Забелязах дългите му, черни мигли и розовеникавите устни. Гърдите му се надигаха бавно, а след това се отпускаха. Ръката му беше леко грапава, но така топла. Явно беше много изморен придърпах го към себе си и той леко се разбуди. Доближи се и легна на матрака до мен, внимавайки да не ме смачка, той легна и сложи ръката си така, че да легна на гърдите му и ме прегърна. Чувствах се добре за първи път от както бяхме тук. Не исках да мисля за Мина, Раян, Хари или Адам. Исках просто да се отпусна и да заспя. Прегърнах Найл през корема и заспах.
Г.Т. Найл Събудих се и видях Кат сгушена в мен. Радвам се че копелето ни сложи в една килия и остави аптечка. Милата Кат, гърбът и беше в балони от изгарянията с цигара. Превързах я докъто беше в без съзнание. Не мога да отрека, че съм влюбен в Катрина. Обикнах я още в момента в който я видях. Знам, че това не е тя. Поне не истинската Кат, сигурен съм, че тя не е просто момичето което се чука с всички. Започнах да си играя с косата и. Видях как устните и образуваха усмивка. Бавно отвори очите си. -Добро утро ад!- каза тя с още сънен глас. Толкова беше красива.-Добро утро и на теб Найл-усмихна се широко и ме прегърна.След това се отпусна в ръцете ми и започна да говори бавно и изморено. -Найл... Защо си тук? К-какво стана? Найл? -Спокойно миличка всичко е наред... Легни си...-събух обувките и, и съблякох панталонът и. -К-какво правиш-каза тя уплашено. -Спокойно, всичко е наред ще превържа раните на краката и ръцете ти.-казах успокойтелно аз като продължих с заниманието си, а тя просто се отпусна. Взех апречката и превързах двете и колена. Чорапите и бяха дългички и аз ги дръпнах нагоре. Превързах и лактите й. Глупакът беше оставил одеало взех го и му махнах калъвката. Накарах Кат да се изправи за малко за да сложа калъвката вместо чаршаф на пробития, мръсен матрак. След това взех суитшъра си, и го сгънах да служи за възглавница. Тя легна и я завих с одеалото. Хари беше оставил два сандвича и две чаши с вода. Значи денят щеше да бъде спокоен до колкото е възможно дадох и едната чаша а с другата измих ръцете и лицето й. След това и дадох сандвичите а тя се изправи в седнало положение и сложи чинията в скута си, след което започна да се храни. -Благодаря ти Найл. За всичко.-каза Кат, целувайки ме по бузата.- Е как се озова в моята "килия"?- добави тя преглъщайки. -Ами след като припадна той загаси поне още две цигари в гърбът ти-казах аз сядайки накрая на матрака- след това той ме завлече при теб, и ми даде аптечката и одеалото. Махнах те от веригата, превързах гърбът ти и облякох тениската ти след това чаках да се събудиш за да те превържа.-казах бързо аз гледайки в ръцете си. Г.Т. Катрина Той гледаше в ръцете си а аз преместих чинията от страни и го дръпнах за ръката за да легне при мен. Той събу обувките си и се зави. Сложи си ръката около тялото ми а аз легнах на гърдите му. -Найл-казах тихо аз. -Да, миличка? -Трябва да се измъкнем от тук... -Знам, Кат, знам...-каза тихо той галейки главата ми. И така мина един месец почти всеки ден той ни пребиваше. Мислех си за братчето ми. Понякога чувах стенанията му. Виковете му. Никога не съм чувала брат си да вика от болка. А се имали доста болезнени преживявания с приемните ни семейства, аз съм плакала, викала съм и съм се молила, но брат ми, брат ми винаги мълчеше и не издаваше нито звук, нито емоция се четеше в очите или изражението му. Кой знае какво му причинява този изрод. Чувах и Мина от време на време. Всеки ден се точеше малко по-малко. Хари искаше да избие надеждите и желанието ни за живот от нас, но с Найл, колкото и да болеше всяка вечер заспивахме прегърнати в подземието. Не може да ни пречупи и това го вбесяваше. Но аз вече бях на пердела на силите си и всеки божи ден надеждата ми малко по малко умираше. Беше поредната вечер и аз се бях сгушила в Найл, отново пребита до безизходица. Найл вече беше заспал по-немощен и с повече рани и синини от колното на мен. Изправих се леко и го целунах нежно. Влюбих се в него в очите му, в ръцете му, характера му, добрината му, гласът му, устните му. Обичах го с цялото си съществуване. Неговите рани още не бяха спрали да кървят но той помагаше на моите да зараснат. Исках само да съм с него, накъде дълеч сами. Да няма никой освен нас. Да живеем в малка, скромна къща край някое езеро. Понякога брат ми да ни идва на гости с някоя приятелка и да си разказваме истории край огъня. Едно беше сигурно обаче, ако се измъкнем от тук и аз както и брат ми ще сме коренно различни...
Хей хора съжелявам че е малко кратка, но бързах да я пусна. Надявам се да ви хареса
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
