Не Ме Предавай❤ (HunHan)

9 част

Докато Кай още ''спеше'' на масата Лухан беше паникьосан и не знаеше какво да прави в тази ситуация .

Сехун забеляза това  и му хрумна идеята той да носи Кай на гърба си и без това беше по-силен от Лухан , а и все пак къщата на Лулу беше близо . 

- Лухан : Офф ..... Сехун какво ще го правим , не е в състояние да се движи ......(Говореше притеснено Лухан )

- Сехун : Аз ....ще го нося до вас.

- Лухан : Сигурен ли си , че ще можеш да го носиш ??? Все пак е тежък !

- Сехун :  Заради теб бих направил всичко така , че спокойно Лулу. 

След това Лухан му кимна и го целуна . 

След целувката Сехун се отдръпна от Лухан и се зае с Кай (Лухан му помагаше да сложи Кай на гърба му )

- Сехун : Пф .... тежък е !!

И след това , Лухан просто не знаеше какво да каже ....Беше му неудобно от факта че Сехун трябваше да носи Кай през целият път до тях ....но нямаше какво друго да се направи ...

 /След 10 мин тежък път и 3- мата вече си прибрали/

- Сехун : Ще го сложа на дивана ,защото може да го изтърва по стъпалата , защото вече нямам сили ... (говореше  уморено Сехун)

- Лухан : Добре мили ... (Помогна на Сехун да сложи Кай на дивана )

- Лухан : Какво ли щях да правя без теб ?! ♥ Обичам те . 

- Сехун : И аз теб (Целуна Лухан )

- Сехун : Е хайде да се качваме горе - в саята ти и да поспим ... късно е а и той вече си е в къщи (успокой го Сехун)

- Лухан : Добре (след като и двамата се качиха в саята на Лухан, и двамата се ''проснаха'' на леглото и потънаха в страната на сънищата ) 

На сутринта Кай се събуди с голямо главоболие . Не помнеше нищо от случилото се вчера . 

Той стана от дивана и се запъти към кафе машината в кухнята . 

Направи си кафе и седна на дивана, като се мъчеше да си спомни вчерашните преживявания . 

 /Гледната точка на Кай /

Мъчех се но без успех да си спомня вчерашната вечер . Чаках Лухан и Сехун да се събудят и ми припомнят  какви глупости съм правил вчерашната вечер . 

*************************************************

Изпих си кафето Лухан слезе и ме погледна въпросително . 

- Лухан : Как си след вчера ? 

- Кай : Ами .......с леко главоболие и  все още сънен (Плахо го попитах , но Лухан ме прекъсна ) 

- Лухан : Защо не ми каза че ще излизаш вчера ??! 

- Кай : Че аз кога съм излизал ?

- Лухан : Не помниш ли какво стана вчера ??? Как можа да не  ме предупредиш, че ще излизаш? Със Сехун бяхме толкова притеснени наистина ли не помниш нищо ? 

- Кай : Но защо да не е станало нещо лошо ? 

В този момент забелязах как Сехун слизаше по стълбите , като беше опрял ръката на кръста си .

(Сехун докато слизаше по стълбите )

- Кай : Какво ти е,защо се държиш за кръста ?

- Сехун : Офф как боли ... Че и ме питаш защо! (гледаше го на кръв )

- Кай : Защо ме гледаш така ? Направил ли съм нещо ? 

- Сехун : Че и питаш ....... ако не беше брат на Лухан вече да беше мъртъв ..... ааййшш болии !!!

- Кай : Добре нищо не разбирам какво е станало вчера ????

- Лухан : (....след минути обяснение от страна на Лухан аз вече си спомних всичко ) 

Когато Лухан ми разказа всичко аз започнах да си спомням ............ оо Сехун ме е носил на гръб .... (изчервих се леко )

- Кай : Сехун ...аз такова ... много съжалявам че заради мен сега те боли гърба много съжалявам не трябваше да пия толкова . Извинявай Лухан че и теб те притесних .... (говореше тъжно и виновно Кай)

-  Лухан : Спокойно няма нищо нали си добре всичко  е наред (отиде и прегърна Кай )

- Кай : Извинявай, че толкова късно ви обезпокоиха заради мен .... !!! 

- Сехун : Добре стига си се извинявай ! Извинен си а аз пак ще се качвам горе да си почина че пак много ме заболя !

- Лухан : Добре ... и аз след малко ще дойда ! 

(Оф ...чувствам се страшно виновно пред Сехун та той ме е носил,  а сега го боли ........... пфф ...о боже аз съм се докоснал до него - говорех си на ум )  

(Следва продължение ..... )