Зарайс1

Untitled Part 12

-Събуди се,Събуди се-Рай видя тайнствено лице в сянка.

-Кой!Какво си ти?Покажи се-каза Рай и се опита да стане.

-Лицето се показваше и изчезваше.

-Изчезни,изчезни махни се от главата ми-Рай изпадна в шок.

-Успокой се той си тръгна-Един успокояваш глас нахлу в ушите му.

-Коя?коя си ти?

-Аз съм Аида- Гласът и беше толкова нежен

-А аз съм Рай от Орху-

-Приятно ми е.

-И на мен-каза Рай неловко.

-Но!Как попадна тук.-попита Рай и се доближи до нея.

Тя беше толкова красива със сребриста прозрачна мантия и с красиви зелени очи.Ръстът и беше колкото на Рай.Тя пристъпи към него.

-Трябва да вървим.-каза обезпокоена тя.

Изведнъж всичко замръзна.Сякаш времето спря.

Какво стана-попита Рай изплашено

-Хваниме за ръка.Той идва!

-Кой!кой идва

-Агримор повелителя на времето.Той иска да ни раздели.

-Да бягаме бързо към онази скала.с

Всичко ставаше все по-бавно и по-бавно.

-Няма да успеем-

-Ще успеем вярвай ми.

Изведнъж всичко изчезна.

-Но!Какво стана?-каза Рай изплашен.

Но никой не отговори.Айда бе изчезнала.Той се огледа на всички страни.Всичко беше в бяло.Изведнъж видя една голяма каменна врата с надпис Минало.Той я отвори. и пак попадна в същото бяло пространство.

-Мамо виж колко съм пораснал-Рай се с недоумение се обърна.

Пред него се разигра тъжна и същевременно красива картина.Той видя своето детство.Прийска му се да отиде и да прегърна майка си но някаква стена му пречеше.Колкото и да се мъчеше неможеше да я премине.......Внезапно го освети ярка светлина и той се издигна към един символ в небето- две стрелки ,а по средата кръг.Символа толкова силно сияеше,че Рай затвори очи.