Belive Or Not..

1 част: "болката е част от мен"

Всеки един гледаше към мен. Какво им ставаше на тея хора. Сякаш не са виждали човек.
Озъртах се из тълпата в препълнената къща с вече пияни хора,а те мен сякаш не са виждали човек досега.
Марк:Хей,вижте хора,малката Аманда Кларсън е тук.Кой по дяволите е поканил тази смотла?!

Аз замръзнах на място.Донякъде бях очудена,че най-извесното момче в училище знаеше името ми,но той ме гонеше от купона. Беше толкова унизително. Мислех си,че мога да дойда и да се забавлявам,а те ми се подиграват. Оглеждах се в очите на хората около мен,а те ме гледаха с насмешка. Обърнах се и побягнах с всичка сила към дома си с сълзи на очите. Знаех си,че не трябва да идвам. Но си мислих,че ако отида на този купон ще мога да се запозная поне с едно момиче и да станем приятелки. Ако не сте разбрали аз съм аутсайдер,преди 7 години имах много приятели,но след като се преместих в ново училище никой не ми обръщаше внимание и сега съм без нито един приятел.
Огледах се и осъзнах,че вече се е стъмнило,а аз дори не съм разбрала. Погледнах от дясната ми страна и видях парка на града. Запътих се към пейката и седнах да се самосъжалявам. Толкова ли много исках? Само един приятел за да мога да си говоря с него,а те всички ми се подиграваха и отблъскваха. След половин час съжаления се осъзнах и реших,че не си струва заради някакви идиоти да рева. Станах от пейката и се зачудих какво да правя до сутринта. Бях казала на майка ми,че ще спа в една приятелка и сега ако се прибера в 3 сутринта тя ще се претисни и ще започне да разпитва какво се е случило. Не исках да се притеснява за мен затова реших да се поразходя в парка,а после щях да хапна нещо някъде.
Вървях бавно из парка докато не чух някакви момчета да си говорят на една пейка. Изплаших се,но реших да продължа,защото щях да изглеждам като някаква идиотка. Вдигнах вирнато главата си и закрачих смело. Изведнъж чух как тези момчетата започнаха да ми говорят.
??:хей,ти!! Какво прави малко,безащитно момиче като теб в парка сама и то толкова късно вечерта? - аз само го погледнах за секунда без да спирам и продължих напред.
??:Люк,нима току що те одрязаха за първи път?!- той започна да се хили истерично,а другото момче, явно Люк се казваше се закашля и се засмя.
Люк:Идиот!! Тя ще бъде с мен и то точно сега. - при тези негови думи се изплаших адски много и започнах да бягам с всички сили.
??: Брат,курвата ти бяга.
Люк:Спри,курво да се позабавляваме малко.
-аз започнах да бягам с всичка сила,но се обърнах за да видя дали е близко зад мен,но този моя късмет пак ме прецака и се спънах в собствения си крак и се строполох на земята. Усещах пареща болка в краката си. Погледнах нагоре и видях как този Люк се беше надвесил над мен.
Люк:Винаги се връщат, курвите като теб.
Аз: Аз не съм като другите!-изрекох тези думи едвам,едвам,а той ми зашлеви шамар.
Люк:Да съм казвал да говориш?!И това не е въпрос, путко...
-Той седна върху мен и започна да разкъсва блузата ми и да хапе вратът ми.Аз крещях с всичка сила,но никой от неговите приятели не ми помогна,а само седяха и се смееха.Болката винаги ме е преследвала,тя винаги ще остане част от мен
??: Пусни я Люк....

------_---------------_----------
Това е първа част от моята първа история ...надявам се да ви хареса и ви обещавам,че нататтк става много по интересно.