Belive Or Not..

4 част: " Тихо,тихо пеперудке..."

Започнах да отварям бавно очите си. Усещах адската болка в цялото си тяло. Какво ми беше направил?! Започнах тихо да плача,защото нямах никакви сили да направя друго каквото и да е било. Започнах да се оглеждам и разбрах,че вече не съм в тъмната стая при мухала,а се намирам на легло,не на моето..Какво се случваше?!
Мислите на Джъстин:
Аз:Здравейте пичове. -извиках се аз от стълбите преди да се тръшна на дивана при тях. Поогледах се и видях,че всички бяхме. Аз,Люк,Мат,Адам и Каел.
Люк:Е..?! Няма ли да ни кажеш най-после?
Аз:Пак ли започваш?!- Стиснах ръката си в юмрук вече готов за битка. Писна ми да ме разпитват всеки ден.
Мат:Не се ядосвай.Просто искаме да знаем,защо качи малката в стаята си и какво правите горе вече 2 дни,а не я пускаш вече на магистралата да работи.
Аз:Промених си решението.Мисля да е остава тук в вкъщи за да бъде изцяло за нас.

Подсмихнах се,защото вече знаех каква ще бъде реакцията на момчетата. За първи път ще оставяме курва при нас.
Каел:Супер,пич!!- най-после се обади и Каел. Аз доиспих бирата си от вчера и станах от дивана като направих отвратена физиономия.Тъпата бира имаше вкус на пикня. Заизкачвах се по стълбите,стигнах до стаята си и отворих вратата.
Аз: Кой е станал най-накрая?!
Мислите на Аманда:
Къде се намирах?! Оглеждах се в всички посоки с надеждата да намеря нещо познато и всичко което ми се случи да е било сън. Нищо,нищо и нищо... Усетих как вратата се отвори и през вратата влезна мъжа,който ми причини всичко това и заради него съм в това състояние.
Джъстин: Кой е станал най-накрая?!
Аз:Къде се намирам? Моля те, пусни ме? Обящавам,че няма да кажа на никой.

Той зяпочна да се хили истерично.Не можех да го понасям това момченце. Бъркаше ми в мозъка.
Джъстин:Мислиш,че не знам?! Ти дори и да искаш да кажеш на някой той дори не би те ислушал.
Аз:Ти от къде знаеш? Имам предвид,ти не може да знаеш това за мен?!
Джъстин:Аз знам всичко за теб,моя малке пеперудке.

Странно ли е че някакво странно чуство,дулбоко вътре в мен се развалнува като чух прякора,който ми даде Джъстин?! Ох,полудявах, сигурно като съм припаднала съм си ударила главата.
Аз:Ти нищо не знаеш за мен. Ти не ме познаваш!!!
Джъстин:Първо:ти си аудсайдер,никой не иска да излиза с теб,дори да говори. Седиш си постоянно в вас и учиш,защото няма какво друго да правиш. Второ: дори и баща ти те е изоставил,когато си била на една годинка. Оо,и много съжалявам пеперудке,но вчера майка ти катастрофира и почина.

Изслушах го и когато чух последното щях да умра. Не,не,не...Мама,моята миличка мама си беше отишла,тя беше единствената ми подкрепа. Само и единствено тя ме подкрепяше и изслушвале. Строполих се на земята тъй като се бях изправила. Джъстин се настани до мен и ме прегърна като галеше главата ми.
Аз:Защо всичко на мен,Джъстин?!Какво толкова лошо съм направила.
Джъстин:Тихо,тихо пеперудке...Съжалявам,че така ти го казах.
Аз:Знаеш ли какво? Ти си виновен за всичко,ако не беше ти сега щях да съм до нея и да се сбогувам с нея.

Започнах да удрям с юмруци гърдите му и да плача с глас. Той ме прегърна още по-силно и започна да ми повтаря да мълча. Започнах да се успокоявам в прегръдките му и съм заспала.
Мислите на Джъстин:
Погледнах към Аманда и видях,че беше заспала.Внимателно е вдигнах на ръце и я поставих на леглото ми.
Какво ми ставаше?! Никога не би ми пукало за момиче и то за една от бъдещите ми курви. Тези два дни аз седях постоянно до нея. Тя беше толкова мъничка и беззащитна. Сякаш ако е докосна щях да е счупя. Чуствах се много зле,че я пребих и заради мен сега е в това полужение. Разтърсих главата си за да мога да премахна тези мисли от главата си. Реших,че и на мен ми трябва още сън. Съблякох блузата си,захвърлих е нанякъде из стаята и се настаних до Аманда. Зарових носът си в косата й и заспах дълбоко.
След няколко часа:
Сабудих се и видях,че Аманда е няма в стаята. Започнах да се оглеждам около стаята си с надеждата да я намеря някъде. Осъзнах,че я няма в стаята и се засилих да я търся. Слезнах на долния етаж и видях,че кухнята свети,а от вътре се чуваше смеха на Аманда. Отворих рязко вратата и видях вътре как Аманда и Каел си говорят нещо,а той е хванал един нейн кичур и го върти около пръста си.
Аз:Ще те пребия!!!

----------------_--------------------_---------------
Ето я и 4 част. Надявам се да ви хареса. Ако може да коментирате дали ви харесва или не.Дали да продължа или го правя напразно. И ако искате може да ми дадете съвет.