Belive Or Not..

2 част: Непознати...

??:Пусния я Люк...

Някакво момче го хвана за рамото и го избута от мен. Той сякаш видя дявола в очите на това момче.
Люк:Д...дж...ъстин. Какво правиш тук и защо я защитаваш тая малката.
Джъстин:Люк,не ми се занимава с теб. И помни много добре,че аз съм вече тук и никой няма право да ми противоречи.
Люк се изправи,изтупа си дрехите и се засмя.
Люк:Сори,но ти от одавна не си алфата. Ти ни изостави и ние си имаме друг.
Джъстин:Нимаа?! Толкова бързо ли ме забрави,Люк?!
Люк: Няма те от 10 години Джъстин. Какво очакваше?! Идваш и всичко си е както преди,не брато много неща се промениха в града.

Джъстин не каза нищо. Успях да видя само леката му усмивка,а след това се завъртя към мен,подаде ми ръката си и чак сега успях да го огледам от по близко. Беше с лешникови очи,дигнат перчем нагоре,с скъсани дънки сурнати по дупето му,блуза с надписи и кожено яке.
Аз бавно се изправих с помоща му,като придържах вече скъсаната си блуза пред гърдите ми. Изведнъж той пусна ръката ми,обърна се към момчето и му заби един юмрук,а той падна на земята.
Джъстин:Запомни едно. Щом аз съм тук,аз съм алфата и никой друг!!!

Хвана ръката ми и започна да ме дърпа надоло по пътеката на парка.

Аз:Къде отиваме?! Пусни ме. Искам да си отида в вкъщи.
Джъстин:Ако искаше да се пребереш,нямаше да си сама в парка и то в толкова часа.

Продължавахме да вървим,докато не стигнахме пред някаква кола. Май беше някво Ауди,но не съм сигурна. Той отключи колата и ме набута да седна на предната седалка. Затвори и седна до мен. Потегли с мръсна газ,а аз си чоплих ноктите.

Джъстин:Е..
Аз:Моля те пусни ме. Искам да се пребера вече. Моля те.
Джъстин:Трябва първо да си отплатиш помоща ми.Никой не си тръгва преди да се е издължил.
Аз:Но..аз...аз..Аз не съм те карала да ми помагаш!

Той спря колата си пред някаква закусвалня и направи знак да слезна от колата. Аз го послушах,защото не ми се искаше да си имам още проблеми,но явно съм сбъркала. Тъкмо затварях вратата на колата,когато усетих една ръка да хваща косата ми,като ме бутна върху колата и дръпна назад главата ми.(дано ме разбрахте,че и аз мн мн не се разбрах :д)
Джъстин:Ти малка курво. Внимавай как ми говориш.Не знаеш с кого говориш.

Той ме блъсна два пъти в колата и ме пусна.Не можех да сдържа сълзите си.Усетих как две капки паднаха от очите ми,но аз бързо ги изтрих за да не показвам слабост пред този идиот.
Аз:Какво искаш от мен?!Какво съм ти сторила,че се държиш така с мен?!
Джъстин:Прекалено много въпроси,скъпа!
Аз:Ноо...-дори не остави да довърша,когато хвана китката ми и ми е завъртя.Адски много ме заболя,но не казах и гък,докато не му подсказа сълзата която се отрони от окото ми.
Джъстин:Тръгвай,ревло.

Той ми "заповяда" ,а мен вече адски много ме беше страх и го последвах. Влезнахме в ресторанчето и се запътихме към най-крайната маса. Настанихме се на масата и сервитьорката дойде с две менюта.
Джъстин:Пържени картофи с сирене,нека да бъдат къдрави и една кола.

Момичето му се усмихна дружелюбно и погледна към мен.
Аз:Нищо.Благодаря.

Джъстин ме погледна злобно и поръча за мен същото като неговото.
Аз:Какви ги вършиш? Ти подиграваш ли се с мен. Та ние сме непознати.
Джъстин:Аз ти спасих задника.
Аз:И?! Какво искаш от мен?! Аз не съм ти някаква играчка за да се подиграваш с мен.

Не знам откъде дойде тази смелост от мен.За първи път говоря на някой с такива думи,но явно страха ми дава и кораж. Той ме погледна учудено и се засмя,сякаш му бях разказа някакъв виц.Това хлапе ще ме побърка.
Джъстин:Махай се от тук,имаш срок 2 дни да ми се отплатиш,че те спасих. И не се бой ще те намеря където и да се скриеш.Ако въобще си й помислиш да се скриеш.

Аз станах рязко от стола и хукнах да бягам към изхода на ресторанта за бързо хранене. Дано повече да не го видя никога повече това лудо хлапе.

След 2 дни:
Сабудих се сутринта и замръзнах на място като видях пред себе си.....