Belive Or Not..

6 част: " Та ти ме преби..."

Мислите на Аманда:
Сърцето ми биеше като лудо. Мислите ми не можеха да асимилират какво щеше да се случи. Дори и сълзите ми не искаха да течат,гледах го право в очите.Той..той беше сякаш наранен,но как можех да мисля за този престъпник вместо за самата себе си. Все още се питах как може дори и сега да мисля,че той е много красив. Затвотих очите си очаквайки ударът,но той така и не идваше. Отворих очите си и видях Джъстин опрял главата си на вратата.
-Защо не мога да те ударя?! -той сериозно ли? Как може да се пита защо не може да ме удари.
-Съжалявам...наистина много съжалявам. -Продумах аз тихо,можеби повече на себе си отколкото на него.Той се обърна към мен,а на очите му ясно си личаха сълзите му,който всеки момент можеха да прокапят.
-Ти си като всички други.И ти искаше да ме изоставиш,а аз проявих толкова огромна милост към теб.
-Ти луд ли си?! Та ти ме преби,Джъстин. Заради теб 2 дена бях в бесъзнание. Какво искаше да направя?!Да ти благодаря ли?!
-той ме погледна в очите и дойде към мен като седна на леглото и хвана ръката ми в свойте шепи.
Мислите на Джъстин:
Какво ми ставаше?! Тези нейни очи,толкова искренно гледаше към мен. Та тя е толкова невинна и мила,тя трябва да се страхува от мен...тя..тя ме прави слаб,когато съм до нея.
-Не трябваше да идваш тук,не трябваше да се забъркваш с мен!! - казах и всичко на един дъх,а тя ме гледаше право в очите не вярваики на думите ми.
-Искаш да си отида? -Тя изрече тихо думите си все още не осъзнала какво съм и казала. Веднага прочетох в очите й тъга,безнадежност,болка.
-Да.- казах кратко й ясно думите си,а от вътре крещях да не си отива от мен,да не ме оставя сам. -Ако искаш можеш да останеш тук,но само ако няма къде да отидеш.
-Ти си биполярен...аз..аз. Мразя те,Джъстин. Защо господ ми причини и това. Да те среща и теб,толкова ли ме мразят всички. Трябваше аз да си отида от този свят...никой дори нямаше да му пука за мен. -извика всички думи освен последната. Тези нейни думи ме разсипаха. Как е възможно да не захаресаш момиче като нея... Аз..аз не не я харесвам много ясно,аз съм жеркар и от много одавна се научих да не вярвам повече в любовта,никога повече.
-Искам да останеш тук. Не мога да те оставя сама на произвола на съдбата. Аз ще  се грижа тук за теб.

_----------------
Много съжалявам,че е толкова къса главата,но много ми се спи вече. Утре ще ви се реванширам с по-дълга. Приятно четене.