Запазих самообладание и продължих да търся. Близо до надгробната плоча на дядо открих черен гарван с отрязани крила и раздрано тяло. Помислих, че е просто котка, но не беше.
Тръгнах към изхода на гробището, но чух нещо, имаше някой там. Обърнах се и видях сянка. Нещо се криеше там, зад дървото. Започнах да тичам, но се спънах в един камък. Паднах и си ударих коляното. Кървях. Болеше ме и не можех да се изправя. Паникьосах се и звъннах на Бетани, за да дойде. Петнадесет минути по-късно тя беше тук. Помогна ми да стана и ми беше опора докато вървя. Изпрати ме до нас и се прибра. Отидох до килера накуцвайки, за да взема бинт и спирт. Превързах раната си...
Майка ми се прибра от работа късно вечерта и ме попита какво се е случило с крака ми. Не можех да и кажа, защото щеше да ме пита какво съм правил на гробището вечерта. Излъгах я. Казах и, че съм паднал с колелото на път за училище. Не ми се говореше повече и за това отидох към стаята си, за да поспя малко.
На другия ден в училище половината ученици ги нямаше. Включително и някои от учителите. Попитах медицинската сестра. Каза, че имало някакъв странен вирус и всички заразени са под карантина. Намерих Бет. Тя изглеждаше сравнително добре, макар, че беше леко бледа.
Изведнъж започна да ми се вие свят и ми прилоша. Отидох в училищната баня, за да си изплакна лицето. Вдигнах ръкавите на блузата си и видях, че имам някакъв обрив. Кожата ми беше на петна. Синьо-червени..
KAMU SEDANG MEMBACA
Supernatural
HororИсторията на едно момче което е обсебено от свръхестественото