Представете си момичето, което седи на последния чин..
Сама, незабележима, винаги с леко уморен вид.
Сетихте се, нали?
Тази леко странната с раздърпаните черни дрехи, рошавата коса и размазаната очна линия.
Жалка картинка, нали? Или поне тя така си мислеше.
Тя не живееше пълноценно, просто съществуваше.
Погълната от мислите си и обвита от една странна мистериозност, която хем привличаше като магнит хората около нея, хем ги отблъскваше.
Никой не знаеше нищо за нея, но честно дори тя самата не знаеше нищо за себе си. Беше от онези загадъчни личности, за които можеш да напишеш книга или просто да подминеш, защото не са те грабнали с чудесния си характер или изключителните си черти.
Не беше нещо особено и същевременно беше повече от забележителна.
Ако трябва да сме честни, тя беше ходещ, дишащ, реално съществуваш парадокс, който или ще те вплете в мрежите си завинаги или ще остане незабелязан.
Но тя не осъзнаваше нищо от това, но може би съвсем скоро щеше да разбере..Ако ви е харесало, оставете мнение или нещо :3
KAMU SEDANG MEMBACA
Untitled Part 1
RomansaИсторията на едно момиче, чийто вътрешен свят е малко по-различен от този на останалите.