Hunter Of Stars (Ловец На Звезди)

Глава 2- Продължавам нататък

Стигнах училището и влязох в него (obviously). Запътих се към класната стая. Ахх да, прекрасната ни стаичка N°236. Почти всички няха дошли.
-Хей Карин. -Поздрави ме Роза
-Добро утро, Роза. Как си?- попитах.
-Добре съм. Леле, знаеш ли какво стана вчера. -Развълнува се тя.
-Не, не знам. Кажи ми. -Помолих я.
- Нали знаеш, че си падам по Краули ...
- Да и?
- За проекта по Физика ще работим заедно и вчера, като отивахме към нас,той предложи да ми носи раницата! -Още повече се развълнува тя.
-Уау, браво на него. -Възхитих се.
-Нали. Леле имам чувството, че ще припадна като го видя. Просто ... Защо трябва да е толкова перфектен?!?!?
- Не знам, хаха. -Изхилих се. - Защо не го поканиш на среща? Може и той да смята, че си перфектна. - Дадох й съвет.
-К-к-как така, не не-е-евъзможно е... В смисъл аз, не мога д-да говоря пред него и едва ли ме харесва и...
-Хайде де, не е толкова трудно. -Окуражих я.
- Оо, напротив. Страх ме е. Какво по-точно да му кажа? -Почуди се Роза.
-Хмм, отиваш при него и му казваш "Хей, Краулс, искаш ли в събота да ходим на кино?, нещо такова, не е толкова трудно. - Рекох. И това не е толкова трудно, ами всъщност е. И как по дяволите хрумна това."Хей, Краулс" ... Никой дори не го нарича така, колко тъпо ... Отново се изложих при това пред най-добрата ми приятелка. Както и да е първият час започна и имахме математика. Колко я мразя. Всъщност, я обичах преди да започнат да мешат числата с азбуката. Стана една голяма салата след 4-ти клас. Пък и трябваше да седя до Хорхе. Да отначало звучи, сякаш е готино испанско момче, но всъщност е просто един многознайко. Толкова много знае,че дори забравя да се къпе. И да си купи несесер... Все някога.
Дойде краят на учебния ден. Сега единствено исках да се прибера у нас и да си гледам аниме, чета манга или рисувам. Не... Имах страшно много да уча, да ходя на уроци и да ме изпитват. Още неща, които мразех. И хора, които мразех.

°Ужасна глава, знам, извинете ме >~<°