*Ви*
Утре... Утре.. Само след няколко часа ще станат два месеца от както с Джънкук сме заедно! Не мога да повярвам! Само колко бързо мина времето...
Часовете се нижат, а аз все още не съм измислил нищичко! Искам да изненадам Джънкук с нещо... Но подяволите не знам как! Не знам как да ву покажа колко много го обичам. Как да събера цялата си обич в думи. Как да изразя тези силни чувства в един подарък.
Сетих се! Може да му напиша любовна поема! Така ще изразя чувствата си!
Извадих един лист и молив.
И това беше извадих листа и до там. Нищо не ми идваше на ум.
Започнах да пиша нещо,но го задрасках и така в продължение на час писах и драсках извадих друг лист и започнах.
"На моста те чаках
Чаках ли чаках..
В надежда облечен..
И тъжно криле размахах...
Ти ме намери..
В гората без сили..
С изтръгнати криле.
Какво да кажа...
Любовта ми ги взе.
Не знаех кой си..
Не знаех как..
С първия си поглед..
Ти дъха ми спря..."
Спрях да пиша и прочетох написаното на листа. Не беше чак толкова зле. Но имаше един проблем. Не можах да измисля нищо друго, изведнъж мислите ми спляха и в мозъка ми се изписа бяло петно.
Нямах идея как да продължа.
*Джънкук*
Беше късно следобед. В главата си пак премислях плана за утре. Реших да не водя Ви на ресторант, а ще му направа вечеря вкъщи. Ако бяхме на публично той щеше да се срамува , а като сме у дома ще мога да го храна в скута си или пък да пием от една чаша.
Мислех след вечерята да потанцуваме и тъкмо сега избирах музиката. Ще бъде бавен танц.
Цял следобед Ви правеше нещо в хола. Хвърляше листи със драсканици. Дали пишеше домашно? Едва ли. Кой пише домашно в петък.
Беше ми ужасно интересно и затова все намирах какво да правя и минавах покрай него, но Ви упорито криеше листа от мен.
Боже, какво ли пишеше?
*Ви*
Вече се стъмни, а аз все още не съм измислил продължение на поемата. Плюс Джънкук постоянно ме разсейваше. Минаваше покрай мен, сядаше до мен или пък изведнъж започна да носи някакви тетрадки от една в друга стая и при всяко минаване ме целуваше, кой може да мисли под такова напрежение ?!
Поех си дълбоко въздух. Трябваше да се успокоя и да се съсредоточа върху поемата.
"Цялото щастие ти ми дари
Само с една целувка.
И твоята нежна ласка
Ти ми подари.
Всеки миг превръщаше във вечност.
Мечтите си рисувах
Където аз и ти
Вечно щастливи
Гледаме залеза
До старини."
(Само първите четири реда от поемата НЕ са мои. Другото сама си го съчиних.Ще се радвам ако споделите мнението си за поемата в коментар :)
Най-сетне я завърших ! Боже не съм очаквал да напиша такова нещо.
Преписах поемата на друг лист, който беше с формата на сърце.
На Джънкук му писна да ме чака , направо дойде и ме грабна за ръката и ме поведе към спалнята . Засмях се и тръгнах с него към спалнята. Той ме целуна и ме гушна , постепенно се унесох в сън и заспах в прегръдките на любимия си.
