1 година по-късно
-Бяхте наистина добър учител господин Джеон. - каза директорката усмихвайки се.
-Благодаря. И на мен ми беше много пратно през тези 2 години. - усмихна се Джънкук.
-Ако нямате нищо против, искам да попитам.. Защо напускаш? - погледна го жената, сваляйки очилата си.
- С приятеля ми ще се местим, още преди година му обещах. - усмихна се.
Жената остана доста изненадана след отговора му, но все пак се усмихна.
-Желая ви да сте щастливи.
-Благодаря. - Джънкук се изправи и взе една папка - Приятен ден - и с това той излезе от кабинета.
Върна се в колата, където и неговият любим го чакаше. Щом Те видя, гаджето си се усмихна. Куки влезе и седна на шофьорското място.
-Е какво стана? - попита Те.
-Нищо особено, мила жена, пожела ни да сме щастливи - Джънкук постави ръката си на бузата му и го погали, след това се наведе към него и го целуна.
След като целувката приключи се отделиха един от друг и Джънкук запали колата, насочвайки се към дома им, за да продължат със събирането на багажа си.
-Говори ли с Джимин и Юнги? - попита Тае.
-Да Юнги се обади и казах, че са оправили документите си.
При тези думи Техьонг се усмихна широко и радостно възкликна - Ще идват с нас нали!?
-Да ще идват - засмя се Куки - Не знам обаче с Чим как ще се разберете на кой етаж ще сме.
Джънкук не беше казал на Те, че всъщност четирима се местят в една и съща къща на два етажа. Чувайки какво той каза Тае направо зяпна и щеше да изкрещи от радост.
-А-ама.. С нас ли ще живеят?!
-С Юнги избрахме къщата, надяваме се да ви хареса - каза Куки пракирай пред къщата в която досега живееха.
Тае направо скочи да го прегръща и целува още щом слязоха от колата.
-Толкова се радваммм! - каза Те обвивайки ръцете си около вратът му.
Аз също - усмихна се Куки обвивайки ръцете си около кръста му и го целуна набързо. - Сега хайде да съберем останалите неща и да отиваме при Джимин и Юнги.
Те само кимна и с весела походка закрачи към къщата.
Двете момчета влязоха вътре и събраха останалите си вещи в малък куфар и накрая огледаха дали са взели всичко.
След като бяха сигурни, че всичко е прибрано, наместиха куфарите в багажника, така че да има място и за тези на Чим и Юнги.
Джънкук запали колата тръгвайки към дома на Юнги и Чим за да ги вземе.
Момчета вече бяха уредили, всичко, Джънкук вече имаше в новия град работа, Те щеше да следва в университет заедно с Чим, а Юнги ами и той с малко късмет ще си намери работа някъде.
Любовта на Юнги се оказа твърде голяма, за да остави Чим и да работи в Канада, но все пак е щастлив, ще живее с любимия си и приятелите си.
Започва още една забавна част от живота им.
