Изразите с по-тъмен шрифт са мисли на Шон и Пейдж!
-Нейт? - изкрещя Пейдж и затвори телефона, хвърляйки го нанякъде.
-Пейдж, добре ли си?-попита Шон и стана от леглото, пристъпвайки към нея.
Тя се опря до стената и се спусна по нея, заплаквайки. Започна да се затруднява, докато си поемаше въздух. Шон отиде до нея и я погледна, беше пребледняла.
-Пейдж, добре ли си?-повтори.
-А-аз н-не м-мога д-да с-си п-поема в-въздух. - каза едва-едва момичето.
Ръцете й започнаха да треперят, всичко започна да й се върти, кислородът не й достигаше, опита се да си поеме глътка въздух, но без успех. Сълзи започнаха да капят от очите й. Беше получила паник атака.
-Шон!-опита се да изкрещи, но се чу като шепот.
Изведнъж зрението й се размаза и тя не успяваше да види Шон. Всичко й беше размазано петно. Подпря се на стената и успя да стане. Пристъпи напред, но се блъсна в мъжка фигура, която беше сигурна, че е Шон.
-Шон..-не успя да каже нищо повече.
Чуваше гласа му, но той бе така далечен. Стисна тениската му в юмрука си и се опита да се успокои, но не се получи. Не можеше да диша. Почти нищо не виждаха, а сълзите продължаваха да капят от очите й. Щеше да припадне, но две силни ръце я хванаха. Клепачите й натежаха.
-Пейдж!-това беше нещото, което чу, преди чифт топли устни да се залепят за нейните.
Тези така меки устни на Шон с вкус на мента. Пейдж веднага отвори очите си и видя неговите разтревожени. Когато се отдръпна си пое голяма глътка въздух. Дишането й започна да се нормализира.
-Добре ли си?- попита я притеснено Шон.
-Аз..аз..да. Благодаря ти!-прошепна и му се усмихна срамежливо.
-Винаги. - каза и я целуна по челото.
Тя се усмихна и го прегърна, притискайки го силно към себе си.
-Благодаря ти,че спаси живота ми.- каза и сля устните им.
-Твоят герой.-подсмихна се Шон и задълбочи целувката.
Пейдж уви ръцете си около врата му и скочи,увивайки краката си около кръста му.
-Палавница!-засмя се Шон и постави ръцете си на дупето й.
YOU ARE READING
Why You Ruin My Life? || N.M
Fanfiction-Н-не, моля те. Н-няма да успея сама.-прошепна болезнено момичето, гледайки към безчувствените очи на Нейт. -Съжалявам, Пейдж,но не, няма да остана.- каза безчувствено и без да ме поглежда. -Н-не можеш да ни изоставиш, не, не можеш!-изхлипа безпомощ...