Why You Ruin My Life? || N.M

Аз ще бъда твоето бъдеще?

Изразите с по-тъмен шрифт са мисли на Шон и Пейдж!

-Нейт? - изкрещя Пейдж и затвори телефона, хвърляйки го нанякъде.

-Пейдж, добре ли си?-попита Шон и стана от леглото, пристъпвайки към нея.

Тя се опря до стената и се спусна по нея, заплаквайки. Започна да се затруднява, докато си поемаше въздух. Шон отиде до нея и я погледна, беше пребледняла.

-Пейдж, добре ли си?-повтори.

-А-аз н-не м-мога д-да с-си п-поема в-въздух. - каза едва-едва момичето.

Ръцете й започнаха да треперят, всичко започна да й се върти, кислородът не й достигаше, опита се да си поеме глътка въздух, но без успех. Сълзи започнаха да капят от очите й. Беше получила паник атака.

-Шон!-опита се да изкрещи, но се чу като шепот.

Изведнъж зрението й се размаза и тя не успяваше да види Шон. Всичко й беше размазано петно. Подпря се на стената и успя да стане. Пристъпи напред, но  се блъсна в мъжка фигура, която беше сигурна, че е Шон.

-Шон..-не успя да каже нищо повече.

Чуваше гласа му, но той бе така далечен. Стисна тениската му в юмрука си и се опита да се успокои, но не се получи. Не можеше да диша. Почти нищо не виждаха, а сълзите продължаваха да капят от очите й. Щеше да припадне, но две силни ръце я хванаха. Клепачите й натежаха.

-Пейдж!-това беше нещото, което чу, преди чифт топли устни да се залепят за нейните.

Тези така меки устни на Шон с вкус на мента. Пейдж веднага отвори очите си и видя неговите разтревожени. Когато се отдръпна си пое голяма глътка въздух. Дишането й започна да се нормализира.

-Добре ли си?- попита я притеснено Шон.

-Аз..аз..да. Благодаря ти!-прошепна и му се усмихна срамежливо.

-Винаги. - каза и я целуна по челото.

Тя се усмихна и го прегърна, притискайки го силно към себе си.

-Благодаря ти,че спаси живота ми.- каза и сля устните им.

-Твоят герой.-подсмихна се Шон и задълбочи целувката.

Пейдж уви ръцете си около врата му и скочи,увивайки краката си около кръста му.

-Палавница!-засмя се Шон и постави ръцете си на дупето й.