Why You Ruin My Life? || N.M

Спомени, които никога няма да бъдат забравени

-Мамка му!-изкрещя Нейт, който продължаваше да стои все още на същото място.

Все още не можеше да осъзнае какво се бе случило. Знаеше само, че беше повече от бесен. Беше бесен,че момичето му не го иска. Беше бесен и на Шон, защото му я е отнел.

-Майната ви! -изкрещя отново той. -Пейдж, ти ще бъдеш моя! Искаш или не,ти ще си моя! Никой друг не може да те има!

Момчето реши, че вече е време да се махне от там, затова просто стана и тръгна напред. Усещаше погледите на различни момичета по себе си, но ги игнорира,не му беше до тях сега. Не му беше до тях, в този момент мислеше и искаше само едно - Пейдж. Момичето, което бе нещо повече от всеки друг човек на този свят. Но и момичето, което беше наранил изключително много. Искаше тя да бъде само и единствено неговата, а това, че тя е с Шон никак не му се нравеше.

-Кучи син!-каза през зъби и сви ръцете си в юмруци, продължавайки да върви по тъмните улици, осветявани единствено от уличните лампи.

Искаше сега да бъде до Пейдж, да я прегръща, да я целува, да бъде изцяло негова. Но тя принадлежеше на друг, беше чужда. И то по негова вина. Изгуби я и сега тя не иска да е негова.

,,За това си виновен само и единствено ти, глупако."-припомни му подсъзнанието му.

"Не е вярно! " възрази Нейт.

,,Напълно вярно е!"

"Не е вярно, тя не избяга заради мен! "

,,Не се залъгвай, глупако, много добре знаем и двамата, че точно заради теб избяга!"

"Напротив, аз нямам вина за това! "

"ИМАШ!"

"Нямаш доказателства, че съм виновен! "

,,Не са ми и нужни, за да знам, че вината е изцяло твоя."

"Аз искам да видя какво имаш срещу мен, смотаняко! "

,,Ама ти наистина си глупак!"-изкрещя ядосано.

"Ти си простак! "

,,Да, вярвай си."

"Вярвам си, проблем ли имаш? "- заяде се Нейт.

,,Да, имам!"

,,И какъв е той?"-продължи момчето.

"Безнадежден случай си! "

"Защо не вземеш да се разкараш?"

"Няма пък. "

"Защо не? Махай се и ме остави намира!"