Why You Ruin My Life? || N.M

Ето къде се криеш, палавнице моя

*Една година по-късно *

Мина една година, откакто Шон и Пейдж се срещнаха. С всеки изминал ден чувствата им към другия се увеличаваха. Шон се грижеше за Пейдж като за принцеса и правеше всичко възможно, за да я накара да забрави за всичко лошо. Пейдж адски много държеше на него, бе благодарна,че той е до нея и,че не я предаде.

Живееха в една малка къща, която беше само тяхна. Пейдж и Шон се записаха в едно от училищата,което бе близо до къщата им. Бяха очаровали дори учителите с това, колко са сладки заедно, но и доста често получаваха забележки, когато ги хващаха да се натискат някъде из училището.

Намериха си доста нови приятели и често се събираха заедно, правейки всякакви щуротии. Тя най-накрая беше успяла да започне наново, да получи този така мечтан ,,нов живот".

-Шон? - каза тя, поглеждайки към приятеля си.

-Какво има, любов?-попита я той.

-Благодаря ти,че си до мен.-прошепна тя.

Шон се приближи към Пейдж и се надвеси над леглото, където лежеше тя.

-Много добре знаеш,че няма защо да ми благодариш. Ако някой трябва да благодари, то трябва да съм аз за това,че те намерих, принцесо моя.-след като изрече тези думи сля устните им в една нежна целувка.

Пейдж се усмихна в целувката и обви ръцете си около врата му, придърпвайки го по-близо.

-И палавницата ми се завърна.-засмя се той и задълбочи целувката.

-Но това ти харесва, нали?-подсмихна се момичето.

-Определено,бебе.

-Знам си.-прошепна Пейдж, спускайки ръката си по тялото му.

Шон мушна ръката си под блузата й и щом стигна до едната й гърда я стисна, карайки я да изстене.

-Тигре, отново ли си възбуден?-попита и се засмя тя.

-С теб няма как да не съм възбуден,мръснице моя.

-Защо? Аз нищо не правя.-каза невинно момичето.

-Напротив, бебе, предизвикваш ме да те искам отново и отново,и отново.

-Ммм, така ли?-отдели се леко от момчето и захапа долната си устна, поглеждайки в очите му.

-Адски много.

-А ти ме караш да полудявам от желание за докосванията ти.-прошепна тихо Пейдж.