Dream Life ~BTS Fanfiction~

Глава 2

*TIME SKIP*
Да У се събуди от дразнещото звънене на алармата.
-Уффф...спи ми се!-надигна глава издразнено.-6:30?!???Закъснях!-изскочи бързо от леглото,нахлузи черни слим дънки,широка жълта тениска и кецовете си на Converse.Слезе набързо на първия етаж,където бяха банята и кухнята,изми се,натъпка набързо една ябълка и се сбогува с родителите си.Тъкмо излезе,погледна часовника на ръката си-6:50.
-Как ще стигна до летището за десет минути?!!-изпуфтя Да У,но изведнъж на улицата,точно пред нея спря черна луксозна кола.
-Нам Да У?-попита човекът, сваляйки затъпнения прозорец.
-Мда?-отвърна обърката Да.
-Качвайте се,ние ще Ви откараме на летището.
-До...бре...-беше още по-объркана.
Точно след 15 минути бяха там.
Шофьорът слезе,отвори вратата на Да У и й подаде ръка.
-Госпожице Нам Да У,полетът ви е от 7:30 така че имате 25 минути да се оправите.Е,аз ще ви оставям.Довиждане.
-Благодаря!-отвърна развълнувана Да.
-А,госпожице!-човекът викна след нея,за да се обърне.-Забравих да ви дам билетите.
-Аа,мерси!-върна се тя при мъжът и ги взе-Много благодаря,довиждане!
-Ахх,сегаа...да намеря къде да оствая...Забравих си куфара!Айшшш!Какво ще правя!-Започна да се вайка Да У.-ще го измисля когато стигна в Сеул.Спокойно Нам Да У!Спокойно момиче!Всичко ще е наред!Всичко ще е супер...-спря се защото хората отстрани я гледаха странно,все едно е луда.
-Какичкo,добре ли си?-попита я малко русокосо момиченце.
-Мда...-осъзна се Да У.
-Добре!Чао!-усмихна се детето.
-Чао сладурче!-Усмихне се Да.
Неусетно бяха минали 20 минути.Да У се запъти към самолета и след като мина през задължителните процедури се качи.Сложи слушалките си и си пусна BTS плейлиста.Тъй като тя беше много емоционален човек,просто не успя да задържи сълзите си когато започна Run.
За пръв път никой да няма около нея когато се издъни.След около час се онесе и потъна в дълбок сън.
-Госпожице Нам Да У!Госпожице!Нам Да У!Събудете се,пристигнахме!-младата стюардеса побутваше Да.
-Ъм...толкова бързо?-отвърна тя сънено.
-Хаха,не е много бързо,просто спахте по време на целия полет.
-Ах,добре...благодаря...-Да се изправи.-пътуването беше приятно,мерси и довиждане.
-Довиждане,госпожице и късмет с момчетата.-смигна жената.
-Ъъъ...мерси.-обърка се.-Тя пък откъде знае?-си каза на ум.
Нам Да У излезе от самолета и още докато беше зачудена някой дръпна чантата й.
-Хей!Върни ми я!-подгони крадеца,но той се скри в тълпата.

*Гледна точка на Да У*

Супер!Не стига че си забравих куфара пък сега и ме ограбиха!Може ли да стане по-зле?!?
Явно да...дъжд!Само това остваше!Излизам и то ИЗНЕНАДАААА вали!Ох...
След обиколка на целия град стигнах до една къща...мокра до кости и изморена!Какво да направя освен да почукам...