Аз:Разкажи ми историята си.. Сподели болката с мен
Дж: Баща ми умря заради мен.. Или той трябваше да умре или аз, той избра да даде живота си на мен.. Чувствам се отвратително.. * заби нож в ръката си*
Аз:СПРИИИ, НЕДЕЙ!!
Той не извади ножа от ръката си.. Започна да тече черна кръв, това не ме притеснява изобщо.. Сякаш за него бе напълно нормално... Погледна ме в очите сякаш ще умре.. Но сякаш целувката ми го зареждаше.
Целунах го и кръвта спря да тече..
Дж: Но как го пра...
Аз: няма значение.. Е сега ще ми повярваш ли че те разбирам.?
Дж: Ти имаш моята кръв.. Черна ли е?
Аз:Не.. Аз съм просто човек, който те обича 😏
Дж: Любовта не лекува.. Тя ранява
Аз: повярвай обичам те.. За пръв път изпитвам такива чувства към момче..
Джъстин не отговори на това и заби ножа по - навътре
Дж: Никой не може да обича чудовище!
Аз: Обичам те!
Целунах го отново и кръвта му спря. Погледна ме и ми прошепна
Дж: Обичаш ме.. Наистина ме обичаш.
Аз: Ее.. Да
Джъстин започна да ме целува по връта и мисля, че ще се превърне в секс.. Отвърнах на целувките му
Дж: наистина ли го искаш
Той ме попита.. До сега никой не ме е питал
Кимнах и той съблече черната си тениска.. Имаше изваяни плочки и татуировки, които ме възбуждаха още повече.. Ооу, да сигурна съм че го искам.
След 30 минути спряхме и започнахме да си говорим...
Дж: Съжалявам
Аз: За какво?
Дж: Че го направихме...
Аз: И защо съжаляваш, че направи най- добрия ден в живота ми.. Винаги ще помня първият истински добър мой път..
Дж: Имало е и други.. Но съм най- добър?
Аз: Мда.. Познавам те от вчера, но имам чувството че те опознах..
Дж: Обичам те...
Аз: Какво?
Дж: нищо..
Аз: И аз.
Дж :..
След това се облякохме и реших да разгледам кървавите стени..
Видях черната кръв на Джъстин която се стичаше по фланелката му..
Аз: имаш.. Кръв
Дж: Къде?
Аз: на гърба.
Изведнъж чухме някакви гласове и тръгнах по стълбите, но Джъстин ме спря
Дж: това са виковете на души.. Не отивай
Аз: но как така??
Дж: виковете на духове които живеят тук..
Замълчах и не отидох горе, реших да го послушам.
Дж: вече е късно, да си тръгваме
Аз: Къде живееш?
Дж : Доста далеч от тук..
Аз:ела у нас.. Не искам да се разделяме
Дж: Добре. И аз Кей 😍..
Стояхме на спирката, беше 0:02 и беше много тъмно..
Толкова беше студено ъгх..
Дж: ето го автобуса..
Аз: хайде
Качихме се, имаше едно място и Джъстин седна там..
Дж: Седни върху мен!
Аз: Ъъъ... Добре
Беше много странно поне от моята гледна точка.. Защото за него това не беше странно.
Стигнахме до къщата ми и слязохме.
