Уникално много ми липсваше Джъстин.... Оуу, забравих да ви кажа.. Бях във Вегас, имах проект. Не съм го виждала близо 3 месеца.. Е днес ще го видя.
В 5:30 бях на летището.. Лал бях супер изтощена. Хванах си такси. След 40 минути бях вкъщи. Очаквах да видя Джъстин, но него го нямаше... Пльоснах се на дивана и взех телефона.. Изкъпах се, легнах и се пробвах да заспя, но не ставаше.. Реших да стана и да намеря Джъстин.. Когато не е вкъщи, той е в онази сграда.. Не знам къде е може би е там.. Облякох се така :
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
И вече бях пред гаража.. Влязох в черното ми богати и запалих двигателя. След секунди телефона ми презвъня и беше личен номер. Вдигнах : Аз: Да? ? : Вече е късно
Веднага разбрах че Джъстин ми е сложил рога.. Отидох в сградата, но не видях Джъстин сам.. Той стоеше неподвижно, седнал на пода с сгънати крака.. Беше подпрян точно до стената.. Срещу него седеше момиче, чийто зеница в окото беше черна, както и цялото ѝ око.. Разбрах, заменил ме е с истински демон.
Джъстин се обърна към мен и със жестове ми каза да се приближа.. Докато вървях изведнъж се свлякох на пода. Изпитвах страшни болки в гърба и вените си, усещам как кръвта искаше да избие от вените ми. Ръцете ми напълно се изтощиха и вените ми се спукаха.. Кръвта която течеше беше черна. Дяволко чувство. Момичето, тоест реалния демон.. Приближи се до мен и ме гледаше сякаш искаше да изяде очните ми ябълки. Гледах я. Беше истински дявол. Тя започна да облизва кръвта от пода, а Джъстин беше започнал да плаче и повтаряше " Аз съм виновен.. Сега страдаш заради мен
Едва успявах да чуя това което ми говореше, болката се прокрадваше в главата ми и си мислех че умирам, докато не дойде Джъстин.. Той впи нежните си устни в моите, но този път той не ми помагаше никак.. Дяволът в мен искаше да излезе.. Мислите ми се блъскаха в една стена. Дявол съм вече " казах си и станах. Погледнах Джъстин : Аз: Тя? Коя е тя.. Дж: Моят демон..
