Аз съм най-добрата

2

Нещо неприятно изпари устата и, миризмата нахлу в носа и. Алекс се закашля и отвори очи.
Лежеше на някакъв диван, а Хари Стаилс бе коленичил до нея със счупена ампула в ръка. По челото и бе избила ледена пот, чувстваше се нейзказано слаба.

-Какво стана? - изрече тя с прегракнал глас и погледна обаятелното, но абсолютно безизразно лице.

-Вие припаднахте.

-Аз...какво?- Такова нещо не и се бе случвало никога!

С ловко движение Хари се изправи.

-Случва се с мнозина, които идват тук за пръв път. Редкият въздух е причината. Не е толкова трагично.
Алекс се опита да си спомни какво бе станало. Той ли я бе донесъл в това помещение? Ако да- така, както изглеждаше, трябва да не му е било исобено трудно.
Той отиде до едно посалище и хвърли празната ампула в кошчето за отпадъци. Едва сега Алекс откри, че в стаята има още някой. На писалището се облягаше млада жена в екстравагантна рокля от трико с цвят на ягода.
Алекс си спомни износените си джинси и широкия пуловер и притегли шлифера, с който бяха я покрили, до брадичката си. После предпазливо седна и прокара ръка през косата си:

-Имах чанта...

-На масата е до дивана.
Алекс премигна. Лицето на младата жена не бе толкова красиво като роклята й. Тя се почувства странно успокоена.
Хари взе цигара от сребърната табакера върху бюрото, а русокосата жена побърза да му поднесе огън. Алекс гледаше мъжа като омагьосана. Струваше и се като същество от някаква друга планета. Тя наблюдаваше с широко отворени очи гъстата му кестенява коса, леко загорялата кожа, тъмните вежди и високите скули.
Погледът и се плъзна надолу към атлетичните му гърди, към бедрата и дългите му крака. По плажовете на Калифофния бе виждала мнозина добре сложени мъже, но нито един като този, който внушаваше едновременно спокойствие и жизненост.
От него сякаш се излъчваше магична притегателна сила. "Внимавай- предупреди я вътрешният и глас,- въздържай се!" Алекс пое дълбоко въздух. И веднага и се зави сващят. Нима пак щеше да припадне!

-Ако сте свършили с разглеждането на моя гардероб, може би ще ми кажете какво искахте всъщност от мен.- Гласът му издаваше нетърпение.
Алекс го погледна и почувства; че се изчервява. Погледът му бе студен като леда по глетчерите в планините. Защо бе толкова сърдит? Тя само го бе погледнала. Може би не можеше да поняса жени, които припадат в краката му. Но тя не го беше направила нарочно!