Аз съм най-добрата

3

Защо да не се наслади малко на живота? Може би никога вече няма да дойде тук! Джесика вероятно й бе провалила ваканцията в Сан Диего, затова справедливо бе за компенсация Алекс малко да се позабавлява.
Освен това, ако се смесеше с тълпата, щеше да има по-големи шансове да намери малката проклетница.
Отвратена, тя захвърли джинсите и пуловера си в най-далечния ъгъл на стаята, пусна радиото и започна да вади неща от куфара си. Като се люлееше в ритъма на румбата, тя окачи в гардероба новите си дрехи, които си бе купила за Сан Диего. Алекс избра да облече...рокля в бял цвят с черен колан на кръста. Това е роклята на Алекс.

Като си помисли колко равнодушно я бе изгледал Стаилс, отново се ядоса. Сякаш пред него имаше само въздух! Ако случайно застанеше отново на пътя му, щеше да му покаже, че може да предложи поне толкова, колкото онази блондинка с роклята в ягодов цвят.
След като се облече, Алекс се зае да вчеше косата си на кок. Днес обаче тя бе по-непокорна от когато и да е. Накрая реши да я пусне свободно и я четка, докато заблестя.
Роклята и пасваше идеално. Ако не можеше да прелъсти Стаилс, значи той бе направен от гранит!
Нахлузи новите си обувки с високи токове. Когато обаче прегледа чантата си, установи, че снимката на Джесика липсва. Сигурно още стои върху бюрото на онзи звяр! Тя взе палтото си на ръка.
Щеше просто да отиде там и да си я вземе обратно. "Кой се бои от лошия вълк"- затананика си Алекс самоуверено. Тя беше ръководна банкова служителка и бе свикнала да се оправя с трудми клиенти. Алекс заключи вратата на стаята си и побърза с приповдигнато настроение към асансьора. Долу в хола усети как мъжете я проследиха с поглед.

Блондинката все още седеше пред гишето и пиеше кафе. Алекс и се усмихна за миг и почука на вратата на Стаилс.

-Той не е тук- каза остро русокосата.
Алекс се извърна към нея:

-Къде е?
Момичето я огледа с присвити очи: