Мразя любовта. Може би защото не знам какво е любов. Но не ме разбирай погрешно, не говоря за онази, майчината любов, която усещаш всеки ден, дори и грубо изречена, с думи, дразнещи слуха ти. Не говоря и за бащиния съвет, който искаш, когато имаш проблем, или ти се дава, дори и да не го желаеш. И братската прегръдка или сестринския разговор нямам предвид. Говоря за онази горещата, изпепеляваща ума, травмираща сърцето и сковаваща тялото любов. Онази, след чиито край се боиш да продължиш да обичаш, онази, която не искаш да допуснеш в сърцето си, за да не те нарани и да съсипе още повече твоята мисъл.
Мразя любовта, защото все ме пропуска. Мисля си, че най-сетне е решила и мен да навести и бум - пак провал хора. Все едно да пропуснеш забивка по острия дигонал, без блокада срещу себе си, или да пропуснеш 37 задача от матурата, която ти носи цели 10 точки, които могат да направят оценката ти с доста проценти по-висока. Така и любовта пропуска мен.
И ми писна.
Писна ми от лицемери, обещаващи ти приятелство и че няма да се натискат с любовта ти. Добре, това се забравя. И предателството, и приятелството.
Писна ми от хора, които се появяват в живота ми, завъртат главата и сърцето ми и след едно "щрак" - изчезват за винаги.
Писна ми да срещам перфектният човек, който промения мирогледа ми за света и се държи мило, без дори да мисли нещо по-специално за мен.
Писна ми да споделям душата си и да мисля, че ще бъда разбрана, че ще бъда бъда обична в тази мизерна бъркотия от чувства и мисли.
Ала уви, никой не остана. Аз ли бях виновна, те ли не разбират.
Хората казват: "Всеки един човек идва в живота ти с мисия.". Питам се, всеки ден по безброй пъти - "Какви бяха техните мисии? Да ме откажат от любовта и идеала за перфектно шастие?"
Никой не ми е дал отговори за сега и това малко ме натъжава.
Надали скоро ще разбера как е устроен този свят и защо е тъй сложен.
Не искам да обичам никого. В противен случай той ще ме кара да живея, убивайки ме бавно с любовта, която най-сетне е дошла до дома ми и ме е взела на път. На път, пълен с щастие и......°
Мразя любовта, защото ми я крадат, защото я подминават, защото я давам на важни за мен хора, а те ме обичат по другия начин.
Уморена съм вече, тъжна и изтощена, без мотивация, без желание да търся нещо пак. "Drive to go" или "Пускай го да върви" каза веднъж един мъдър, млад човек на моята глупава особа. В един ден от моя живот, който ме направи тъжен непукист.
°сам/а довърши довърши това.
