Погледна ме
и тръпки ме побиха
тя бе същата:
злобна, мрачна, страшно тиха
И тя с пронизващи очи-
като алмаз, ме гледа
към мен с екстаз затича
и все пак беше страшно бледа
Обгърна ме в прегръдка хладна
от чийто студ неволно ахнах
" Липсвах ли ти?" злобно ме попита
и премаляла, на колене ѝ паднах
"Махай се, животно подло!"
казах аз и се разплаках.
"Само от измамите ти топли
тъй жестоко се разпаднах!"
Усмихна ми се,
и грижовно ме погали
но тази грижа бе фалшива;
след помилването ме удари
"Глупаче мило,
толкова ли си наивна?"
Започна да се смее
и на крака ме вдигна
"Обичам те!
За туй дойдох да те видя!
Депресия се казвам
и няма никога да си отида!"
