Имаше ни, бяхме
като в сън сънуван ние живяхме,
колко цветове и радости видяхме ,
колко спомени в ума посяхме.
Колко чудеса открихме ,
Колко тайни тихи споделихме,
Колко време ценно отделихме,
Колко срамни истини разкрихме!
Имаше ни, бяхме
Споменът в безкрайността потъва
И аз все още тайно те сънувам
Колко ядове и мъки ние обрахме
Защото имаше ни, бяхме.
