Намразих небето, което синееше
Щом тръгна го виждах в нюанси на сиво
Намразих и птицата в двора, която си пееше
Песента ѝ вече не звучеше красиво
Намразих погледа ти, който винаги грееше
Без съмнение - и сега би ме подкосил,
Намразих и вятъра, който всичко пилееше
Навявайки спомен за твоите буйни коси
Намразих клишета, романтиката ; и любовта като цяло
За моят черешов сладкиш, ти беше махлеб
Намразих жестоко и себе си, и моето тяло,
Но така и не успях да намразя и теб.
