Приказки за пораснали

Хензел и Гретел

- Гретел, ела тук да ми помогнеш!! Шибаната вещица отказва да пусне на гоблините.

Гретел остави уискито си на плота, измъкна белезниците от джобовете си и ги подхвърли на Хензел.

-Кажи и, че ако създава проблеми ще свърши като мащехата ни. -Гретел се усмихна и отпи от уискито.

Мащехата, разбира се, стоеше неотлъчно до децата си, 24 часа в денонощието. Е, не цялата. Щеше да заема много място в Захарната къщурка. Но главата и стоеше гордо изправена забита на захарно бастунче и посрещаше  всеки нов гост, решил да отвори  вратата, със своята блага мъртвешка усмивка.

Хензел закопча едната ръка на вещицата с белезниците и я замъкна към бисквитената стая в долния ъгъл на къщата. Пред вратата тя падна на колене.

-Моля те, Хензел! Знам, че си по-добър от сестра си, не ме оставяй при тези гоблини. При това те са цели 5!! Ще ме убият..

- Хмм, позната ситуация. Да ти напомням ли кои успя да ме натика в кафез за кокошки и подскачаше около мен с думите - Ще ям печено момченце?? - Хензел вдигна вещицата през кръста. Колкото и да не ви се вярва тя беше чернокоса красавица с алени устни и тънка талия. Беше облечена в мръсно бяла рокля като едната и презрамка беше скъсана и успяваше да загатне красотата на пищните и форми. Той отвори вратата, а гоблините.. до един бяха голи. Хензел извърна поглед. Гледката беше ужасна. Имаха странни зелени израстъци по телата. Те започнаха да подскачат бясно около него и да дърпат роклята на вещицата.

- СПРЕТЕ ИЛИ ЩЕ СТРЕЛЯМ!- извика Хензел.

Гоблините се отдръпнаха и се спогледаха.

- Веднага щом оставя Вещицата на леглото - тя е ваша, но преди това не ми се мотайте в краката!!

 Хензел я постави на леглото. Докато закопчаваше другата част на белезника за захарната ракла Вещицата го гледаше умолително с големите си кафяви очи.

- Сори маце, това е положението.

Хензел стана от леглото, намигна на гоблините и побърза да излезе. От бисквитената стаичка се чуваха ужасяващи крясъци и звуци от разкъсан плат. Той се върна при Гретел.

- Хен, какво стана? - попита Гретел, видимо пияна.

- Свършихме работата. Надявам се гоблините да платят със златото, което  бяха обещали, защото имаме нужда от ремонт на тая сладникава барака.

- Да, има нужда от ремонт. И все пак.. признай си, че беше добра идея да отворим публичен дом в захарната къщурка. Вещицата си я бива и потокът от клиенти не спира нито за ден. - Гретел се засмя- Помниш ли го вълкът от трите прасенца.. в момента чака пред вратата своя ред.

Хензел взе чашата с уиски от Гретел.

- Да, наистина беше добра идея. Бизнесът върви.- Хензел се обърна към главата на майка си. -Ти как мислиш мамо? Със сестра ми вече се издържаме самостоятелно и нямаме нужда от твоя хляб, така като гледам и ти не си особено гладна.. - Хензел избухна в смях, звънкият кикот на Гретел също изпълни стаите, а някъде далеч, в долния ъгъл на къщата се чуваха ужасяващите писъци на вещицата.