Приказки за пораснали

Вълкът и седемте козлета I

Вълкът се беше присвил и чакаше в засада. Засили се, скочи и започна да копае дупка в земята, изведнъж изквича и подскочи нагоре. Огромен дебел плъх беше впил зъби в носа на вълка и драскаше с малките си лапички муцуната и очите му. Вълкът започна да отстъпва назади да тръска главата си, но малкото животинче не се откачаше. Той сведе глава, настъпи с лапа корема на плъха и започна да дърпа муцуната си. Успя да се освободи, огромния мишок се скри отново в дупката си.

Две седмици по-късно.

 Вълкът лежеше на сянка под дървото. Главата го цепеше адски и всеки звук се забождаше като нажежена игла в тъпанчетата му. Погледа му се мрежееше. От няколко дни се опитваше да заспи, но безуспешно. Нямаше никакъв апетит. Дебелият плъх му беше прехвърлил най-опасната болест - бяс.

Някъде в далечината се чу блеене. Козата отиваше отново на паша и остави децата си сами вкъщи. Първите 20 минути настъпи тишина и като изключим дразнещото чуруликане на птичките, което вълкът чуваше като дращене по ламарина, то всичко беше сравнително тихо и спокойно. Но тези блажени 20 минути бяха прекъснати. През гората се разнесоха крясъци и странен остър шум. Вълкът покри главата с лапите си и заквича от болка. Шумът не спираше.

През това време в къщата на козлетата се вихреше страшен купон. Бяха увеличили на макс уредбите.  Heavy metal разцепваше гората.

Вълкът се надигна и клатушкайки се от болка се запъти към къщата. Щом стигна почука с тялото си по вратата. Шумът беше непоносим. От вътре се разблеяха поне 7 адски изчадия. - Вълчоо, знаем че си ти! - изблеяха те в един глас.

- Изродиии, намаляйте звука, че ще вляза и ще ви накарам да изядете уредбата!!!

- Ти не си нашата майка, та да ни казваш какво да правим! - извикаха козлетата.

Вълкът се олюля на лапите си, засили се и блъсна с всички сили по вратата. От вътре се чу смях. Вратата не потрепна. Козлетата увеличиха музиката. Вълкът пак удари с всички сили по вратата. Пяната от муцуната му се размаза с ужасяващ плясък на земята. Беше примесена с кръв. Вълкът осъзна, че няма да се справи с вратата. Отдръпна се от къщата и точно когато козлетата бяха помислили, че се е отказал, той се затича с кръвясал поглед и оголени зъби, скочи и мина през прозореца. Парчетата стъкло като късчета диаманти се разпиляха по пода. Вълкът беше вътре.

Отново се получи дълга и ще я направя на 2 части :) Приятно четенеее и чакам мнения и критика. :)