Приказки за пораснали

Вълкът и седемте козлета II

Козлетата се разпищяха от паника и започнаха да се крият кой където намери. Едното се скри под одеялото, другото под масата, третото в печката, четвъртото във ваната, петото зад уредбата, шестото в шкафа с прибори и седмото в часовника. Вълкът беше освирепял. Шумът убиваше всяка една трезва мисъл в главата му. Пяната капеше от озъбената му муцуна мокреше врата и лапите му. Той видя първото козле, което трепереше под одеалото. Скочи на леглото и легна в/у него. Козлето започна да се мята и накрая умря от задушаване. Дойде ред на второто козле.. под масата. Вълкът протегна лапата си хвана го крака и го издърпа. Сложи го на масата, разпра му корема извади и разтла червата му като коледни гирлянди. С третото, което се беше скрило в печката нямаше особено работа. Просто включи фурната на пълни обороти. Започна да мирише божествено. Четвъртото, скрито във ваната, Вълчо затисна отгоре с тежка купа сено, така че да не може да излезе и пусна врялата вода. Петото, както Вълкът беше обещал, изяде уредбата, но взе че умря преди да преглътне. Шестото приличаше на торта, която вместо свещички беше набодена с ножове и вилици. Истински шедьовър. Седмото обаче успя да се измъкне само със ухапване. Скри се в часовника и остана там докато вълкът си тръгна.

Майката се прибра и започна да се вайка от мъка.. Тогава чу, че нещо мърда в стенния часовник. Отвори вратата, а това било нейното най-малко козленце. То и разказа всичко. Очите му бяха кръвясали, но всичко привидно беше добре. Козата се закле да отмъсти на вълка , остави козлето си вкъщи и се запъти да търси проклетника. Видя го заспал близо до едно дърво. Извади ножа, направи малка дупка малко под пъпа му и с помоща на кукичка извади едно черво, омота го около дънера на дървото и го върза на панделка. След което извика козлето си. То ритна вълка по главата, той се събуди и веднага започна да ръмжи. Козлето запя. Вълкът не издъжа и скочи с всичка сила към него. Червата му се оптегнаха. Усети остра разкъсваща болка в корема. Той пак скочи. Червата му се разтеглиха и се влачеха по земята. Бяха целите в борови иглички и пясък. Вълкът зави от болка и отново се дръпна. Разкъса червата си и с бясна скорост побягна напред. Падна в реката и се удави.

- Е, детето ми..- каза козата- отмъстихме за братята и сестрите ти.

В този момент козлето се обърна. Гъста пяна се стичаше от устата му, очите му бяха кръвясали. То скочи напред и проби корема на майка си с рогата си. След което започна да ближе кръвта и. Да яде от нея.. Крясъците на козата нарушиха спокойствието на слънчевия летен ден.

Поуката от приказката е: - Не се занимавайте с бесни животни и хора, освен ако не искате да побеснеете и вие! :)