Война на светове

Бъди себе си

- Джесика, хайде ставай! Ще закъснееш за училище! - Вика майка ми от долния етаж.
- Идвам.- Извиках и за почнах да се оправям.
Сложих се сини къси гащи и потник на цветя. Взех каската и ролерите си и отидох на закуска.
Майка ми е приготвила палачинки с шоколад и портокалов сок.
- Добро утро, миличка.- каза баща ми и целуна мама.
След десет минути дойде Белла.
- Джес, хайде ще закъснеем. - викаше тя.
Станах от масата казах чао на родителите си и излязохме.
- Това е първият ни ден в новото училище. - казах нервно аз.
- Спокойно Джес. - каза тя.
Тъкмо се парзаляхме покрай морето, когато се блъснах в някого.
Паднах на земята и си ударих коляното. Момчето, в което се блъснах стана и ми подаде ръка.
Бутнах ръката му и се изправих.
- Защо не гледаш къде се пързаляш? - развиках му се.
- Ти ме блъсна. - отвърна ми той и се ухили самодоволно.
- Джес хайде ще закъснеем. - дръпна ме Белла и тръгнахме към училище.
Тя не каза нищо докато не стигнахме и не събухме ролерите.
- Ох. - извиках аз.
- Какво е станало.- попита Белла, когато видя коляното ми.
- Ударих се, когато онова момче ме бутна.
- Видя ли колко беше сладък? - попита ме тя, а аз направих гримаса сякаш ще повърна.
Взехме си програмата и започнахме да търсим стая 201. Първи час имаме Математика. Ужас мразех този преднет още от 3 клас. Единственото хубаво нещо в нея беше, че можех да си доспя.
- Стая 201! - извика Белла.
Когато влязохме видяхме, че часът е започнал. Госпожата изглеждаше плашеща. Носеше големи очила и ни посочи с една пръчка, когато влязохме.
- От първия ден започвате със закъсненията. - каза тя. - Сядайте. - посочи ни чиновете.
Нямаше чин, на който да седнем двете. Седнах на предпоследния до някакво момиче, което беше заспало. Явно е била на купон. Имаше червена коса и носеше къса черна рокля. Не можех да видя лицето и, но предполагах, че носи много грим.
Белла седна някъде отпред. Заспах.
Така мина часът. Имахме още 5.
Как щях да издържа? Никога не съм била отлична ученичка. Бях прекалено заета с ролерите. Те са моят живот. Карам от както бях на 3 и се запознахме с Белла и Майк. Те са най - добрите ми приятели, но той замина за Южна Каролина.
След часовете
- Джес ще трябва да се прибираш сама, аз ще ходя при баща си. - каза тя.
Майка й и баща й са разведени от 2 години. Белла живее при майка си. Белла ме прегърна и тръгна към спирката.
Карах към вкъщи, когато видях много хора, които са се струпали пред една сграда. Влязох вътре и сякаш мечтите ми се сбъднаха. Видях огрома парзалка, на нея имаше само няколко души. Застанах пред преградата и влязох. Усещането беше уникално сякаш парзалката е правена за мен.
Огледах се и кого да видя онова момче, което ме беше блъснало. Идваше към мен когато едно момиче не го спря.
Тръгнах си. Когато излязох видях името на пързалката "Бъди себе си".
Прибрах се и седнах да вечерям.
- Миличка утре ще дойде семейство, което ще купи къщата.- каза майка ми, а после ме целуна за лека нощ.
Мама беше готвачка, а татко иконом в едно величествено, голямо и красиво имение. Легнах си и си мислех как утре ще отида да се пързалям.

Това е първият ми разказ дано ви хареса.