Война на светове

Ново начало

Събиждам се от слънчевите лъчи, които влизат през прозореца в стаята ми.Ставам и се поглеждам в огледалото. Забелявам че имам синьо-лилаво петно на рамото...О Не това е смучка. Но от къде...тогава започнах да си спомням всичко от вчера.

Това не съм аз. Аз не се държа така и не правя такива неща. Аз слушам родителите си и кънките са моя живот.

Поглеждам часа и виждам че е 6:40. Закъснявам, трябва да тръгна в 7:00 за гимназията, а аз още съм по пижама. Започвам да се обличам, набързо сплетам косата си, взимам кънките и слизам за закуска.

Мама е в кухнята и ми дава закуска:
-Добро утро миличка!- челува ме по челото. - Побързай да не закъснееш.
Изядох си закуската и тръгвам за училище. Пред вратата виждам Белла да ме чака.
-Здравей!- казвам и я прегръщам.
- Вчера не дойде на пързалката...- започна тя.- Нейт ми разказа за...онова момче.
- Какво ти каза?
- Ами че сте имали среща?!
-Не..не бяхме на среща. Това е синът на купувачът на имението и трябваше да го разведа.
- Добре.- каза тя.- Стигнахме.

Първи час история. Стая 261 с г-н Макадъмс. Това е най-лесният ми предмет от трети клас.
Часът започна. Г-жата говори за Гражданските войни, но аз съм прекалено заета да гледам дъската, на която има карта с разни години.
- Кой ще ми каже кой е потушил войните?- казва г-н и ни оглежда.- Джесика.
- А..да ами...- започвам да се сетя какъв е въпроса.

В този момент някой почука. Едно момче влиза в стаята и казва:
- Извинете, може ли да освободите Джесика? - започва той и разрошва косата си.- Семейни причини.
О не това е Джеймс. Защо е дошъл? Какво иска?
- Вие кой сте?- пита г-н Макадъмс.
- Това е братовчед ми. - казвам и тръгвам към вратата.
- Добре, но ще ми трябва бележка от родителите ти.- казва мъжът и продължава урока си.

- Джес..трябва да ти кажа нещо....- започна Джеймс.
- Защо си тук? Какво искаш?- настоях аз.
- Джесика изслушай ме, трябва да ти каза нещо. Вашите....те...те...
- Какво те?
- Те са катастрофирали.....колата е изхвърчала от една скала.... се е запалила. Много съжалявам! - казва той, когато ме вижда да плача.
- Как? Кога?- питам аз през сълзи.
- Ше ти обясня, но сега трябва да тръгваме.- казва и ме хваща за ръката. Повежда ме към изхода. Влизаме в черно ауди и тръгваме.

Плача през шялото време. Джеймс забелязва това и пуска музика. След около 10 мин. мълчание стигаме до имението.
Кейси ме посреща от врататанс топла прегръдка и сълзи в очите. Хваща ме и ме води в къщата. Г-н Хоуп стой пред камината, когато влизаме започва:
- Слушай ме, Джесика! Трябва да си вземеш паспорта, да си събереш багажа и ще дойдеш с нас в Калифорния.
- Но....аз...- започвам да казвам нещо, ни се сещам, че нямам други роднини и нямам избор.
- Никакво"но", събирай си багажа. - казва г-н Хоуп.- Чакаме те в колата.

Качвам се горе и започвам да събирам багажа си. Намирам една снимка с родителите ми. Тогава съм била на около 5 навън, на първото ми напускане на града. Бяхме толкова шастливи, а сега тях ги няма. Вече съм сама с онези непознати. Сядам на леглото вече цялата в сълзи, държейки снимката. Някой влиза в стаята и ме хваща за ръцете да се изправя. Това е Джеймс, който ме е придърпал към себе си в гореща прегръдка. Облегната на гърдите му и, усещайки парфюма му, забравям за всичко наоколо.

- Добре ли си?- пита мило Джеймс, когато ме пуска.
- Не.- казвам хлипайки все още. - Багажа ми е готов.
- Добре, тогава да слизаме.- казва той и се донлижава до куфара ми.
Взема куфара, но преди да тръгнем се обръща към мен и нежно слива усните ни в целувка, която е изпълнена с толкова страст и нежност.

Когато слизаме долу г-н Хоуп и Кейси са в колата. Джеймс дава багажа ми на шофьора и ми отваря вратата да вляза.
- Към летището.-казва г-н Хоуп на шофьора.
Шофьорът вдига черна преграда и запалва колата.
Докато не стигаме летището никой нищо не казва.

Настаняваме се в самолета. Седя на място 21, до мен е Джеймс, а Кейси и г-н Хоуп са в часния самолет.
Гледам през прозореца и си мисля как сега родителите ми са не небето и сега се чувствам най-близо до тях. Облягам се на прозореца и заспивам.

Моля, закопчайте коланите. - казва стюардесата.
След десет минути слизаме от самолета и се качваме в колата, която ни чака. Пътуваме през най-красивите улици и аз заплаквам, защото се сещам как родителите ми мечтаеха да отидат в Калифорния, а вече няма да могат.
Джеймс забелязва това и ме притиска към себе си. Облягам се на гърдите му и стоим така докато не стигаме до едно огромно имение, по-голямо от предишното.
- Това е моята къща, където ти ще останеш.-казва Джеймс, докато носи багажа ми.- Но имам и съквартиранти. 4 момчета и 5 момичета. Лесно ще се разбирате.
- Ами Кейси?
- Тя съшо живее тук.- казва и ми отваря вратата.- Всички в момента са на голям купон и ще се върнат довечера, защото тук ще има купон. - казва той и ми отвори една от стайте на втория етаж.
Стаята беше прекрасно обзавесдена с голямо легло с бели копринени завивки, голям гардероб, огледало и нощно шкафче, който също са в бяло.
- Сега ше те оставя да си починеш.- казва и оставя багажа ми до леглото,преди да излезе от стаята.
Лягам в голямото меко легло и заспивам на минутата. Сънувям как отново съм с родителите си в един парк на пикник и всички се смеем, докато не се събуждам от силната музика. Ставам от леглото и отивам към вратата.
Когато я отварям виждам толкова много хора, които пият и се натискат, че обмислям дали да не се върна в стаята,докато някой не започва да ми говори. Това е Кейси, която ме пита дали ме забавно и започва да ме води към нейните приятели, които играеха на нещо смесено между шише и предизвикателства.
Там е и Джеймс заедно с едно момиче с червена коса, с което се целува, а тя седи в скута му, както и още много хора, които не познавам.