Война на светове

Част 4

Как можа да ми го причини?! Не разбирам, само играчка ли бях за него?! Това, което се случи на брега само игра ли беше? Защо се чувствам така, мамка му, не е възможно да се влюбвам нали?! Та той е само поредния богаташ, който си е търсил играчка, защото му е било скучно!
Не мога повече! Трябва да изляза, задушавам се не мога да го гледам как обменя слюнки с тази червенокоса к'чка.
Бързо скочих от мястото си и тръгнах по стълбите. Чувах как всички викат името ми, но продължих да бягам нагоре. Влязох в стаята и започнах да изваждам всичко от куфара си, докато не намерих кънките си.
В този омент вратата се отвори и за моя изненада това беше Джейм. Не мога да повярвам на очите си той е оставин онази пача, за да се качи при мен?! Едва ли! Сигурно са го накарали! Той не би терешил сам да направи такова нещо. Не му обърнах  особено внимание, а продългих на си развързвам торбата с кънките.
-По дяволите! - извиквам. Тъпата торба не иска да се отвори. Започнах да я късам.
Подът започна да скърца, когато той тръгна да се доближава към мен. Най сетне торбато се скъса, точно когато той седна на леглото до мен и сложи ръка на крака ми. Бързо изкарах кънките и ги обух със светкавична скорост. Дори не го погледнах. Не можех да си то позволя, ако го погледнех щях да се вцепеня и да го целуна, а не мого да го направя,  няма да му позволя да си играе с мен.
Ставам от леглото и се насочвам към вратата. Опитвам се да отворя вратата, но тя е заключена.
Усетих дъха му във врата си и зарочвам да се изчервявам. Точно когато затварям очи и понечвам да се отдръгна, усещам как ме объща като малка играчка и ме вдига. Инстенктивно обвивам крака около него, когато той ме вида и ме опира прътно до себе си и залепя гърба ми за вратата. Едната му ръка се мести от гърба ми върху задника и започна да го стиска. Започна да ме целувал жадно и болезнено по врата. В тови момент се чуват стъпки и някой се опита да отвори вратата, която той беше заключил.
Бързо и грубо го изблъсках от себе си, но той ми хвана за китката и започна да ме дърпа към себе си.
Не!-извиквам и с големи усилия успявам да се отблъсна от него, но кънките се подхлъзват и аз политам от прозореца.
Докато падам усещам че летя и чувам как Джеймс ми вика. След секунди усещам  силна болка в главата. 
Джес....! Джес! -вика Кейси, която тъкмо коленичи до мен и хваща ръката ми, когато започвам да виждам всичко бяло, докато всичко не става черно.