Война на светове

Неочаквана среща

Събуждам се от слънчевите лъчи, които идват от големия прозорец в стаята ми. Ставам и дръпам пердето. Обличам къси панталони и една блуза, сплитам си косата, слагам малко очна линия, за да прикрие големите торбички, които имам. Слизам долу на закуска и чувам гласове от всекидневната.
Взимам сока, който мама ми е приготвила за закуска, и тръгвам към стаята, от която се чуват гласовете. Веднага щом влизам забелязвам познати физиономии. Ооо Не!! Това са онова момче, в което се блъснах, и момичето, което го спря. Побързах да се измъкна от стаята, но в този момент майка ми се приближи до мен и ми прошепна:
- Добро утро, миличка. Това е семейството, което идва да види къщата.
- Къщата е уникална. Ще я купим! - кавза един мъж на средна възраст с черна коса и красив костюм.
- Чудесно! - изписква майка ми.
- Елате да подпишем договора.- казва нетърпеливо баща ми.
Мъжът отива с родителите ми в кабинета. Момчето най-сетне се обръща към мен. Не мога да повярвам колко красиви кафяви са очите му. Прическата му е небрежна , но по-дълга от на останалите момчета, а трапчинките, които се появяват на лицето му, когато се усмихне, могат да ме накат да се разтопя.
Не мога да повярвам, че това съм аз! Никога не съм мислила по този начин за момче освен за Дилън. Той беше първото и последното ми гадже, което ме заряза заради една от мажоретките, а после замина за Италия.
Докато съм се замислила момчето се приближава към мен. От близо очите му изглеждат зелени, ясно зелени.
- Пак се срещаме. - казва момчето. - Аз съм Джеймс не се представих вчера.
- Ааааа...да. - отговарям докато заеквам. - Аз съм.... Джес.
- Здравей, аз съм Кейси. - представи се момичето, което стоеше в стаята с Джеймс.
- Значи работиш тук? - казва Джеймс докато се смее.
- Амии...не! Родителите ми работят тук. - отвръщам бързо. - Вие ли сте семейството, което ще купува къщата?
- Да, тоест не. - започнва Кейси. - Баща ни ще купува къщата.
- Ооо...значи.- веднага след като разбрам, че говоря на глас се опитвам да върна казаното. Ще потъна в земята от срам.
- Какво? - пита нетърпелие да получи отговор Джеймс. - Какво си си помислила? Че сме гаджета ли? - вмъква той, опитвайки се да ни разсмее, но аз се смущавам и поглеждам към пода, усещайки как бузите ми почервеняват от срам.
За мое огромно облекчение точно преди да успея да отговоря влизат родителите ми заедно с мъжа.
- Здравей, ти трябва да си дъщерята на Дейна и Кевин? - пита и подава ръка към мен, за да се здрависаме. - Аз съм г-н Хоуп. Можеш ли да разведеш Кейси и Джеймс из града?- добавя очакващ веднага отговор.
- Да,разбира се! - бързо отговарям.
- Татко аз имам планове. - казва настоятелно Кейси.
Кейси излиза заедно с баща си навън към басейна, а родителите ми се връщат към обичайните суи задължения.
- Значи имаме среща! - казва Джеймс и ми се усмихва.
- Какво?! - питам, но не толкова силно, че да ни чуят.
- Спокойно. - казва той и ме бута за кръста да мина напред, за да тръгваме.
Веднага се сещам за парзалката и решавам да го заведа там. Минаваме покрай парка и си купуваме шоколадов сладолед.
Когато пристигнахме го повеждам кум една маса и сядаме един срещу друг. Нейт идва да ни обслужва. Джеймс поглежда менюто и поръчва:
- Два шоколадови шейка.
Когато Нейт се отдалечава Джеймс казва:
- Това място е скучно. Може ли аз да избера мястото, където да отидем? - пита с кучешка физиономия. Не мога да се сдържа и кимвам.
Той ме хваща за ръката и ме повежда на някъде. Докато ме дърпа усешам как големите му пръсти се преплитатнв моите и как стиска китката ми.
Води ме на едно място на брега на плажа, където досега не съм идвала, макар че почти изобшо не идвам на плаж. Защо ли? Ами ме е страх да не потъна или да се удавя.
Не мога да отрека, че гледката не е красива или има прекалено много хора, но въпреки това не бях забелязала как отлита времето. Станало е вече 20:00ч.
Преди да разбера какво става виждам как Джеймс бързо се съблича и остава само по боксерки. Не мога да откъсна очи от него. Изглежда идеален, въпреки многото татуитовки, които ми се струват така интересни. Щялото тяло без корема и краката му е татуирано.
- Хайде събличай се! - извиква той и захапва долната си устна.
Изглежда толкова прекрасен и без да мисля правя каквото ми кавза, въпреки мозъкът ми да повтаря, че това не съм аз и това е людост, запращам тези мисли някъде далеч от съзнанието си.
Усещем отново голямата ръка на Джейс да вплита пръсти в моите. Поглеждам кън ръцете ни и се изчервявам, Той ме дърпа към ръба да скочим във водата, но аз веднага спирам, но той ме дръпва и двамата скачаме.
Когато падам във водата усещам как всичкият въздух, който съм събрала се изпарява и губя съзнание, а водата прониква в гърлото ми.
Усещем как две ръце ме хващат и ме оставят на брега. Когато идвам в съзнание усещам меките пухкави устни на Джеймс върху моите. Без да осъзнавам отвръщам на целувката, която той задълбочава, когато се опитва да включи езика си в нея.
Джеймс бавно се отделя от лицето ми и ми се усмихва.
- Целуваш се добре, въпреки че ти правеш само дишане уста в уста! - казва той и веднага усещам смеха в гласа му
- Съжалявам. - промълвявам аз едва доловимо и се изчервявам.
Той се навежда към мен и отново ме целува, но без да включва езика си този път. Усмихвам се и ставам, за да отида да си взема дрехите, но дрехите ни ги НЯМА.
- Ооо не сега какво ще правим?- питам и започвам да се въртя в кръг, но той ме хваха, притиска ме много нежно към себе си и започва да ме гали.
- Спокойно и преди ми се е случвало. Просто ще вървим до вкъщи. - казва Джеймс,но аз не съм много доволна от дуните ми. Колко ли пъти? и С кого му се е случвало това и преди?
Преди да успея да кажа нещо той ме хвърля на рамото си и ме носи през целия път да вкъщи, а аз се наслаждавам на гледката и имам време да разгледам повечето му татуировки.
Когато пристигаме ме пуска на вратата, целува ме за лека
нощ и се прибираме по стаите.
През цялото време докато заспя си мисля за него, за пухкавите му устни и десетките татуировки, от които най-много ми хареса един голям кръст с няколко пера!!

Надявам се да ви хареса. Моля ,изказвайте своето мнение и гласувайте.