Те са ги затворили там, но неразгадаемият въпрос е- Защо?
Момиче на 15 годишна възраст не знае нищо за себе си освен своето име. Не е напускала стаята си, откакто се помни. От друга страна, в съседната стая се намира нейната единствена приятелка, ч...
Отвори очи... Вече можеш да ги отвориш. В момента се намирам в обичайната си стая, която не напускам след училищните часове. Слънчевите лъчи се опитват да проникнат през затъмнения прозорец. Странно е, че виждам само отражението си, когато застана пред прозореца, но мисля, че е така при всички деца. От 15 години не съм напускала тази стая. Доста са, нали? Мога да изляза само за училищната програма- от 7 часа сутринта до 13 часа на обяд. Тези 6 часа в училище ми се струват като цяла вечност. Скоро дочух, че някой не се е прибрал в стаята си след часовете и повече никой не го е виждал.
Стаята ми е скромна в отношение на декор. В средата се намира леглото ми. Нямаме нещо такова като цветни тапети, за нас това е невиждано до сега. Стените ни са сиви и от някои вече започва да се показва пропуканата мазилка. До леглото ми има едно нощно шкафче, в което не държа нищо, тъй като нямам голям избор относно лични вещи. От тавана виси една крушка, чиято светлина е достатъчна, за да освети стаята. Ъгъла се заема от гардероба ми, който повярвайте ми почти не съм отваряла в близките 5 години. Те не ни позволяват да имаме много дрехи, защото чрез тях може да се разкрие самоличността ни. Знам... глупаво е, но така са решили. А ако се справяхме отлично в упражненията в училище, Те ни оставяха една дреха вътре- дали ще е блуза, тениска или панталон, което се случваше доста рядко. Забравих да добавя, че също така на пода е постлан един килим, който го покрива целия- до всяка една студена плочка.
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
В съседната стая на моята се намира едно момиче. Не мога да ви кажа името й, защото ни е забранено да ги произнасяме на глас. Но само ако желаете мога да ви разкажа що- годе какво съм узнала относно характера й досега. Познаваме се от 15 години. Нито веднъж не съм виждала лицето й и не знам името й. Обаче тук трябва да вмъкна, че не бива да забравяме, че не е важна външността, а това хората да се обичат безусловно- точно тези „запознанства на тъмно" ни карат да разберем това. Тя е емоционален човек, който мрази да поставя граници на въображението си. Обича да мечтае и би изживяла всяка една секунда, минута или година от живота си в мечти, създадени от непокорното й въображение. Никога не обича да влиза в спорове за маловажни неща, или каквито и да било, щом не са на живот и смърт. Не е един от най- чувствителните хора, които познавам, а имайте предвид, че кръгът ми на приятели е дотолкова стеснен, че мога да разчитам напълно само и единствено на себе си. Тя по- скоро става чувствителна в наистина важни моменти от живота си- които могат да трогнат дори и най- безсърдечния човек. Външно изглежда, че има суров характер, но ако вникнеш там, под всичката тази безразличност и това нехайство, ще разбереш, че сърцето й се е свило дотолкова, колкото мокро кученце, и тя няма друг избор освен да избере студеният, проницателен, изпитателен характер, който я спасява от всички тези беди и последствия.
