Те са ги затворили там, но неразгадаемият въпрос е- Защо?
Момиче на 15 годишна възраст не знае нищо за себе си освен своето име. Не е напускала стаята си, откакто се помни. От друга страна, в съседната стая се намира нейната единствена приятелка, ч...
Секунда... две... три. Това време няма край. Тъкмо си помисляш, че остава много малко, но не е само това. Сякаш зад ъгъла се крие нещо, което упорито иска да остане незабелязано. И ти не можеш да го достигнеш. Бягаш с всички сили, но не променяш положението си. Изобщо. Имаш чувството, че времето се връща назад и назад, и някак си не успяваш да мръднеш.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Събудих се повторно поне четири пъти през безкрайната мрачна нощ. Ще ви го кажа направо- не се чувствах намясто. Въртях се, докато най- наркая се строполих на земята и съм напълно сигурна, че ако под моята стая има друга, човекът вътре вероятно е усетил труса, създанен от фаталното ми падане. Падах и ставах, замислях се, дали има смисъл все още да се боря за свободата. Ах, тази свобода! Чудя се, какво ли е да усещаш как нежните слънчеви лъчи попиват в току- що изложеното ти на слънце лице. Какво ли е да бягаш из зелените полета, без страх дали някой ще те отведе, само с чувството на малка птичка, която преди малко е разперила жилавите си крилца и е излетяла от майчиното гнездо. Птичка, която не знае накъде отива, отнесена от опустошителния вятър. Какво ли е тялото ти да потъне в бистрите води на необятния океан, но след това да бъде изтласкано от налягането, да се чувстваш безтегловен. Факт е, че много от хората, които са изпитали тези чувства, дори не осъзнават какво богатство им е подарило светът.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
В момента се чувствам като птичка със счупено крило, която все още не е готова да напусне дългообитаемото гнездо. Чувствам се така, сякаш са ме затворили в клетка, от която няма изход навън. Но не са ме затворили с някаква цел, а само за удоволствие, от нечий съсипан живот.
