•/1/•

51 5 2
                                    

Да, определено съм имала и по-добри дни. С майка ми се местехме в нов град. Което от своя страна е добре тъй като ще успее да преодолее фактът, че баща ми ни изостави преди 2 години, заради стюардеса. Радвах се, че ще продължи напред.

- Има само 2 часа до полета, а ти си седиш най-спокойно на телефона?!- провика се от долния етаж майка ми

- Аз съм готова.- казах и взех последния си куфар

Звъннах на Том и Райли да тръгват към летището. Най-добрите ми приятели щяха да ме изпратят. Не мога да повярвам, че се разделяме. Винаги сме били заедно и сме се подкрепяли.

***
- Нали знаеш, че няма да се отървеш лесно от нас!-каза Том

- Да! Ще си пишем всеки ден и ще говорим минимум по 2 часа - допълни Рони

- И вие хора ще ми липсвате ужасно много. Поне успях да остана за лятото. -прегърнах ги и двамата за последно и с майка ми тръгнахме към самолета.

- Довиждане Мая, госпожо Пинк!- казаха двамата - ще ни липсвате ужасно много.

-Довиждане деца!- помахахме за последно докато не се изгубиха от погледите ни.

***

- Мамо, имаме още 5 часа път, а на мен ми е скучно! Хайде да правим нещо!

-Чети нещо.

- Скукааа.

-Слушай музика.

-Това вече го правих.

- Тогава се оправяй сама.

-Оххх.

***

Слезнахме от самолета. Лос Анджелис е доста по-различен от Тексас. Извикахме такси и му казахме адреса към новият ни дом.

След около 15 минути бяхме там. Хмм скромна къща на 2 етажа. Пренесохме всички куфари, с които бяхме претъпкали таксито и започмнахме да се настаняваме.

- Има 3 спални на 2-я етаж избери си една. - провикна се майка ми от кухнята

Изкачих се заедно с двата ми куфара по стълбите. Имаше общо 4 врати, предполагам другата е банята. Влязох в средната стая. Беше прекрасна. В бледо-лилав цвят, имаше огромен бял гардероб и още една врата? Какво? Погледнах вътре и установих, че това е банята. Имам собствена баня? Яко! Оставих куфарите до леглото. Започнах да изкарвам съдаржанието.

След 2 часа майка ми ме викна за вечеря. Сериозно ли е минало толкова време? Като се замисля колко багаж имам още.. Е утре ще продължа.

MaybeWhere stories live. Discover now