Maybe

•/2/•

***

- Скучнооо ми е! Хайде ставай!- някой чукаше по вратата ми.- Ставай! Леля Пинк каза да си игрраем.

- Разкарай се!- извиках- хората спят по това време!

- Аз не!-.защо ли?- хайде ствай 11 часа е.

- Оххх, дай ми 15 минутки. Става ли?

- Добррре чакам те на двора. Ще игрраем федърррбал.- ухф.  Нужно ли е това мъчение? Ще викна и Джош, ей така профилактично да не му е скучно.

Излезнах от стаята си и отидох до неговата.

- Джошшшш! - Никаква реакция- Джош!- отново нищо.

Отидох до банята ми и напълних една кофа с ледена вода. Не!  По-добре вряла. Какво? Опитах по лесния начин! Ох,  добре няма да го горя,  кофти е.  Все още не ми е направил нищо

Отидох до стаята му, влязох и се приближих към леглото му. БАМ! Изсипах водата върху него. Започнах да се превивам от смях.

- Само да си беше видял лицето.- подпрях се на бюрото му, защото от толкова смях изгубих равновесие.

- Ще си платиш малка лигличке! Какво искаш?

- Рико ме викна да играем. Не искам да съм сама и дойдох да те събудя!

- Това ли е начинът ти да кажеш "добро утро"?

- Опитах по лесния начин, но ти спиш като пън!

- Добре, сега излез да се оправя!

- Чакаме те на двора с Рррикоо- засмях се

***

- Ама толкова си тъп! Как успя да преметнеш перцето през оградата! Сега ти ще ходиш при съседите да им досаждаш!- започнах да викам. Той се разрева. Какво? Охх ревльо. - добре, добре аз отивам ей сега се връщам.

- Ей, отрепко! На къде?- тоя па от къде се взе?

- Питай Ррико!- отвърнах на брат си

Отидох до вратата на съседите. Почуках. Показа се някакво момче по боксерки.

- О боже мой, много съжалявам. - и веднага се обърнах.

- О, да. Съжалявам. Влез вътре аз ей сега се връщам.- опитах се да не гледам. Той се изкачи по стълбите. Беше най-много една година по-голям от мен. Къщата им беше като нашата. Беше добре обзаведена, но някак си беше пусто. Дойде едно момиче.

- О, момиче. Крис защо не ми каза, че си си намерил гадже. Даже още не мога да повярвам. Шегувам се, той е страхотен не го изпускай.

- Ам не. Всъщност аз съм новата съседка и с досадния ми братовчед играхме на федърбал и перцето ни падна във вашия двор.

- Знаех си, знаех си. Хайде след мен ей сега ще ти го върна. Междудругото аз съм Кели. И съм на 17. Ти?

- Аз съм Мая също на 17.

- О, супер ще бъдем приятелки. В кое учишлище ще учиш.

- Мисля, че се казваше "Джон Адамс". Ти?

- Това е съдба. Аз също.

- О, ето го перцето, ако искаш може да дойдеш при нас. Да не съм единнственото момиче.

- Да няма проблем само да кажа на Крис .

- Кой е Крис ?

- Брат ми.

- Аха. Сигурно е момчето, което ми отвори вратата.

- Да може. КРИССС! Илизам!- провикна се Кели.

- Къде?- някой каза докато слизаше по стълбите

- При съседите.

- Ок, мама пак е на командировка.- каза той отивайки към кухнята.

- Този път за колко?- попита някак тъжно.

- Не знам, май 2 седмици!-отговори безразлично

- Добре аз тръгвам.- беше толкова лъчезарно момиче, а сега се натъжи. Стана ми кофти, че на майка им се налага да пътува често. Нашата майка винаги е била до нас.

- Рико това е Кели, Кели- малкият ми братовчед.

- Не съм толкова малък само една година. А ти си много крррасива! -каза Рико и коленичи, за да й целуне ръката. Какво? Хаххаха ще умра от смях.

- Амм добре, благодаря!- изкикоти се неловко

***
Играхме още час и предложих на Кели да отидем до мола да се разходим, пък и все още не съм обиколила града.