4 част-Срещата

505 34 0
                                    

Този ден си го спомням сякаш беше вчера.Беше една студена декемврийска сутрин.Какво да ви кажа...беше ужасно !! Мразя такова време,но какво да се прави..както и да е.....денят в училище беше леко по-различен,защото имаше празнични шестивия поради предстоящите празници...всички бяха толкова въодушевени,само аз гледах отстрани и им се смях.Бях си намерила много приятели и така да се каже почти бях забравила за старото ми училище.
-Лисаааа!!!-се чу от дъното на коридора.
-Да,Оливия,какво има ?-отвърнах притеснено,защото си нямах и на идея,защо крещи името ми
-Искаш ли тази нощ да спиш в нас, ще правим пижамено парти и бих искала да дойдеш,ако можеш де?
-Не съм много сигурна,но ще питам татко и ще ти звънна става ли ?
-Става как няма да става ! Надявам се да ти позволят ще е много забавно.
-Добре.
Прибрах се вкъщи премръзнала,кална и червена.Приличах на маймунски задник.Нямаше никого в нас,като за първи път и затова си казах на ум /имам си време изцяло и само за мен/.Включих си стерео-уредбата и започнах да пея.Влязох в банята да си взема душ преди всичко това,защото още малко и щях да се разболея.Взех си убодряващ 1-но часов душ и слязох в хола.Бях по хавлия,защото ме мързеше да се преоблека,но за мое нещастие по средата на цялата забава баща ми влезе в къщата.
Той се обърна към мен с огромна усмивка и започна да се смее.
-Какво е това забога !?!-смеейки се
-Ам...ем аз тук....абе ти нямаш ли си работа !!
-Аз си имам,ама като гледам и ти също.
Качих се в стаята ми и се преоблякох след,което слязох долу в кухнята,за да попитам тати за тазвечерното парти.Докато слизах по стълбите усетих миризмата на туко що изпечено пиле...и без това си бях гладна затова хукнах.Гледаката беше просто превъзходна:кристално бяла покривка,голямо пиле сложено по средата,абе все едно ще става нещо голямо.В момента в който гледах ужасно вкуснато,голямо, кафевичко пиленце тати влезе с черен костюм и вратовръзка.
-Уау..леле тате,защо е всичко това ? Да не би да имаме гости ?
-Мила,как да ти го кажа по простичко,за да не ме разбереш погрешно......запознах се с една прелестна жена на име Андреа.И смятам.....
-Запознал си се с друга жена ?-прекъсвайки го.
-Не аз скъпа....не точно това аз никога няма да забравя майка ти аз просто........
-Радвам се за теб,ти го заслужаваш, с нетърпение чакам срещата ми с Андреа!-прекъсвайки го повторно
-А брат ми на него как ще му кажеш?
-Той вече се запозна с нея..беше с мен на работа и така...хареса му ! И тя го хареса каза,че е забавно хлапе.!
-Е значи всичко е наред..!
Бях много въодушевена за срещата ми с Андреа,толкова много,че бях забравила да питам баща ми за партито,както и да звънна на Оливия..но какво пък една нощ нищо няма да стане.
Беше към 20ч. и на вратата се звънна...най-вероятно беше очакваната гостенка.Отворих вратата и първото нещо,което бях забелязала беше пищно кърваво червена рокля,две огърлици около врата и,красиви висящи обици, страхотни зелени очи и  златисто руса коса...тя беше просто истинска принцеса...беше с прости думи "уоу".По изражението на тати видях,че е хлътнал ужасно много по нея и,затова ги оставих на саме,а аз отидох до кухнята да донеса вечерята...докато си миех ръцете,от двора на къщата се чу странен писък,като че ли на малко 7 годишно момче...брат ми си беше при тати,така че беше невъзможно да бъде той,но все пак отидох да проверя какво става.
-Ехо,има ли някого ?-запитах леко плашливо.
"Никакъв отговор"......и решох да се прибера в  къщата на топло.
И така най-накрая дойде време за ядене.Бях много гладна,чуствах се,че мога да изям цял човек.Докато,вечеряхме започнах да я разпитвам от къде е, на колко е и къде работи.От всичкото разбрах,че е на 38 от Оклахома и работи в посолството,което ме изненада.Беше мила жена и оставих тати  да си говори с нея. Погледнах го с погледа "одобрявам",защото все пак нямаше да допусна някоя уличница. Към около 22 часа бяхме приключили с вечерята,говорихме,пихме и се забавлявахме,но настъпи време да си върви.Изпратих я до вратата...и веднага след,като отворих я там стоеше Джош.
-Боже,глупчо стресна ме какво правиш тук ??
-Аз аз може ли да вляза....моля те ?!?
-Добре,няма проблем влез тъкмо да те запозная с тати ще ти хареса.
-Здравейте г-н Фишър !
-Ам..здравей да не си приятел на Лиса ?
-Мхм..мхм Лиса може ли да се качим горе и да поговорим ?-ми прошепна Джош.
-Даааа,разбира се,че да,защо ме питаш въобще ела...тате ние се качваме горе в моята стая,няма да правим глупости,обичам те!! чао...и беше ми приятно Андреа.
-И на мене също Лиса...лека вечер.
Тичайки двамата с него стигнахме до стаята ми за секунди при факта,че той блъсна вратата и скочи на леглото ми,все едно е батут.
-Ей....какво има ? Какво се е случило ?
-Аз....прибирах се от магазина и реших да мина покрай вашата къща...за да се поразходя още малко и забелязох,че в двора ви имаше хиляди хора.....запитах се дали би могло да си там и реших да дойда в мига след,като влязох в двора всички се бяха втренчили в мен....всеки един от тях имаше ярко червени очи и черни дрипи,и в следващият момент просто.. ги нямаше...аз не мога да си го обясня ?!?! Сигурно ще ме помислиш за луд,но аз знам какво видях..знам !
-Явно,не ми се е причуло !-казвайки го въздишайки,поради факта,че вече не се мислех за луда.
-Кое не ти се е причуло ?
-Докато бях в кухнята и си миех ръцете,дочух от двора писък на малко момче,брат ми беше в къщата и затова реших да видя дали някое дете не се е изплашило или загубило,но странното беше,че като излязох навън нямаше никого,дори извиках "Ехо",но нямаше никакъв звук все едно бях луда...накрая се прибрах вкъщи все едно нищо не се е случило.
-Леле...или и двамата полудяваме или само ти..!!-смеейки се.
Както винаги Джош обърна всичко на шега и той за пореден път успя да ме разсмее.
-Иначе,каква беше тази жена ? Баща ти нещо да не би.....??
-Аааа....нее не бе ти пък не мисля,че са чак на такова ниво. Просто искаше да на запознае с нея.Доста мила,красива и интелигентна жена е.
-Все едно описваш себе си Лиса!
-Стига бе,ти пък..говориш глупости вмомента.
-Не е вярно...знам какво говоря вмомента и..вярвам на очите си.. ти си невероятна.!
-Благодаря,но все пак си мисля,че се шегуваш нали така ?!?
-Не се шегувам честна дума...!!
-Ех...какъв си инат..добре !
И така продължавайки до сутринта не можахме дори да си поспин малко.Цяла нощ си бърборихме за училище,приятели,приятелката на тати и за мен-което всъщност ми беше странно...

Blood Eyes Where stories live. Discover now