Самоличност

Запознанства

     Вероника се качи в автобуса за училище и седна до ДжейСи (единственият й приятел). Тя беше ниска за възрастта си, брюнетка със зелени очи. Целият този кошмар с училището вече ставаше реалност. Всички тези лица, накачулили се по седалките, бяха непознати за нея, въпреки че беше в това училище от пети клас.
     Потънала в тези размисли, тя съвсем не забеляза кога автобусът беше пристигнал пред двора. Две минути по-късно тя седеше в класната стая, а учителят им беше започнал ,,лекцията'' си за съзряването и отговорностите им като десетокласници.
      Всички часове до обяд минаха някак неусетно... Обяд. Всички отново се блъскаха, за да стигнат до приличащата на помия храна...освен НЕГО. Казваше се Конър и явно беше нов. Той се приближи към Рони. Беше висок и със зелени очи. Нещо обаче го отличаваше от другите момчета в столовата... Пристигна до нея и се опита да я заговори само че между тях застана ДжейСи:
      -Здравейте, гълъбчета! Какво правите?
     -ДжейСи-сръчка го Вероника.-Засрамваш ме пред него!
     -Какво толкова е станало? Знаеш, че се шегувах.
     -Ъ, здравейте...Нали не прекъсвам нещо?-каза Конър.
     -Не. Ни най-малко. Аз съм Вероника, а това е ДжейСи. Приятно ми е.
      -Аз съм Конър. И на мен ми е приятно. Исках да ви питам накъде е тоалетната?...
      -А, да, да, разбира се. Ще ти я покажем-обади се ДжейСи.
     Върнаха се в столовата и седнаха на единствената свободна маса. Оказа се, че тримата имат много общи интереси.
По средата на разговора им се присъедини един пъпчасал тип с очила:
      -С-с-съжалявам, н-но мога ли д-да с-седна п-п-при в-в-ас?
     -Разбира се, сядай-каза ДжейСи.
     -М-м-мерси-каза странният тип и седна.
     -Нов ученик ли си?-попита Рони.
     -Аз...Ами да.
     -Аха. Ами аз съм ДжейСи, а това са Рони и Конър. Приятно ни е.
     -И-и-и на мен. Аз с-се к-к-казвам Киан.
     -Пай? Има вкус на риба, но става, ако си гладен-обади се Конър.
     -Ами...д-да м-мерси.