Изненада

40 3 4
                                    

Инспектор Хорейшио пристигна веднага след подаването на сигнала. За всеки случай си беше взел пистолет.
-Госпожо Джоунс? Тук съм-каза той.
-Радвам се, че се отзовахте бързо. Вие ли сте от американския отдел?
-Да. Това ми е работата. Аз съм инспектор Хорейшио. А сега бихте ли ми разказали какво точно се е случило?
-Ами...към 4:10 през нощта се събудих от крясък. Изтичах. Вратата беше залостена, а аз не позволявам такова нещо. Както и да е. Разбих я с помощта на пожарогасителя до вратата. Ето онзи там... Докъде бях стигнала? А, да. И видях една от ученичките цялата в кръв. Обадих се на бърза помощ и сега е в болница Saint Antoanette. За щастие е без опасност за живота.
-Как се казва момичето?
-Вероника.
-А къде са родителите й?
-Те починаха преди месец и половина.
-Ужас. Как?
-Това е проблемът. Намерили ги наръгани както се случи сега с Вероника.
-Разбра ли се кой го е сторил?
-За съжаление, не. Сега тя живее с леля си.
-Благодаря Ви. Мога ли да видя стаята на момичето?
-Разбира се. Последвайте ме.
Инспекторът влезе в стаята. Нищо чак толкова подозрително. Капки кръв. Петно на леглото. Безшумно. Без отпечатъци.
,,Типично наръгване''-помисли си инспекторът.
Само едно нещо не си беше на мястото. Мотивът. Защо ще убиваш семейството на момиче, а после ще дойдеш чак до Франция, за да убиеш и нея?
Той тръгна към болницата. Когато пристигна, намери стаята на потърпевшата и влезе.
-Добър ден, Вероника. Аз съм инспектор Хорейшио и разследвам твоя случай. Как си?
-Ами, всичко ме боли, но поне съм жива, нали?
-Ще ми обясниш ли какво точно се случи?
-Аз...не знам. Не помня нищо. Не ме разпитвайте, моля Ви-очите й се наляха със сълзи.
-Добре. Няма проблем. Разбирам...още си в шок.
-Благодаря Ви. Може би утре ще съм по-добре.
-Тогава ще пратя един приятел при теб.
-Ами...добре.
На излизане от стаята на момичето завари госпожа Джоунс.
-Здравейте... Какво правите тук?
-Ами имам още един ученик в болницата. Той...не е на себе си.
-Какво е станало?
-Не знам. Лекарите нищо не ми казват. Бил нещо като отровен, ама не точно...И всякакви такива идиотщини.
-Разбирам...можете ли да ми кажете името на ученика?
-ДжейСи. ДжейСи Кейлен.

Has llegado al final de las partes publicadas.

⏰ Última actualización: Jun 26, 2016 ⏰

¡Añade esta historia a tu biblioteca para recibir notificaciones sobre nuevas partes!

СамоличностDonde viven las historias. Descúbrelo ahora