Самоличност

Без късмет

Изминаха няколко месеца и Рони, и ДжейСи, като че ли се отчуждиха един от друг. Рони постоянно излизаше с Конър, а ДжейСи-с Киан.
Първият срок отлетя и дойде време за езиковите екскурзии, които училището организираше и бяха задължителни за всички. Тази година екскурзията беше до Франция за 10 дни. Щяха да пътуват със самолет. И така целият випуск се качи в задушния самолет на Jet air.
-Мразя low cost компаниите-започна да мрънка ДжейСи.-Самолетите са претъпкани и задушни, а освен това не дават безплатни закуски.
-Стига си мрънкал, ДжейСи. Поне не сме с автобус-каза Рони.
-Знам, че географията ти е зле, но не знам как си пропуснала факта, че между Северна Америка и Европа е разположен един от най-големите океани на планетата-отвърна ДжейСи.
-Виж какво, в момента не ми е до...
-Спрете да се карате-поне не на пътеката-прекъсна ги една лелка, която от десетина минути чакаше да мине, за да стигне до мястото си.
-Ъ, да...Извинете.-смотолеви ДжейСи.
Полетът мина спокойно. ДжейСи беше седнал до Киан, а Рони до Конър. Пристигнаха в Париж, настаниха ги в квартирите и им раздадоха програмата с дейностите. Конър и Рони бяха в съседни стаи. След като пристигнаха, относително късно вечерта, Рони се изкъпа и легна да спи. След известно време се почука на вратата. Вероника стана и отвори. Беше Конър.
-Искаш ли да се разходим?
-Два часа сутринта е...
-Знам само че е спешно.
-Добре...
Рони се прибра към четири. Беше много разстроена. Легна си и започна да плаче. Замисли се над думите казани й от Конър.
По едно време чу крясък от съседната квартира, но не можеше да определи дали беше от тази на Конър, ДжейСи или Киан.
,,Няма значение. Ще се оправят."-помисли си тя.
Обърна се на другата страна и видя...