Мога Ли Да Поиграя С Ума Ти?

Chapter 2

Карах бързо. Нервите ми бяха опънати до краен предел, дланите ми се потяха върху волана от притеснение. Свивайки зад ъгъла на последната алея преди училище, хвърлих фаса от цигарата си през прозореца. След още около 30 метра видях сградата, която винаги ме е отвръщавала и хора, които нямах никакво желание да виждам. Спрях колата на паркинга и изключих двигателя. Постоях в колата около 5 минути, придавайки си вид на непукист. Излязох и заключих, след което се запътих към главния вход на училището, където съучениците ми продължаваха да се тълпят. Няколко момичета от по - малките класове ме погледнаха и започнаха тихо да си говорят, вперили погледи в мен. Реших да не им обръщам внимание и просто продължих да вървя. Стомахът ми се преобърна, обаче, когато видях група от около пет момчета, седящи на на пейката, най - отдалечена от входа. Там седеше бившият ми, най - добрият му приятел, две момчета, които най-вероятно бяха нови и един, който доста ме заинтригува. Той със сигурност не учеше. Беше може би на около 25, със стегнато тяло и добре оформени бицепси, покрити с ръкави от татуировки. Изглеждаше доста зрял, за разлика от момчетата седящи и смеещи се покрай него. Усетех се, че го зяпам и бързо извърнах поглед, виждайки Талия, моята най-добра приятелка от детската градина. Тя показа услепителната си усмивка и ми помаха. Когато стигнах до нея, я прегърнах силно, както и тя мен.
- Хеей, как си? - попитах ентусиазирано.
- Ами като за първи учебен ден.. Добре - отвърна тя и побърза да попита - Ами ти?
- Ами притеснена.. Наистина не съм фен да даскалото.. - казах, правейки странна физиономия. Тя се засмя и ме потупа по рамото.
Всички вече се бяха събрали и "церемонията" започна. Леле как ми бе писнало. За 12-ти и последен път гледам това.. Всеки път едно и също. Едни и същи изражения, един и същи сценарий, всичко беше толкова фалшиво и досадно.
- Какво ще кажеш да се измъкнем и да отидем да пием кафе, тъкмо ще наваксаме?! - попитах Талия, обнадеждена.
- Ти шегуваш ли се? Това е първия учебен ден не можем да го изпуснем - скара ми се тя. Погледнах я доста недоумяващо.
- Просто те занасям, да тръгваме - каза тя и започна да се смее - Само се виж, наистина ли помисли че ще стоя да слушам тези задници?
- Ами.. До някъде, но сега се чувствам по - добре - пошегувах се аз.
Талия изхвръкна напред и вече не я виждах из тълпата, биваше си я в измъкването. Като цяло просто си я биваше в каквото и да било. Тя беше по - висока от мен, може би метър и седемдесет, русокоса красавица, със сини очи и добре сложена фигура. Това момиче знаеше как да се забавлява, с нея никога не беше скучно. Както се бях умислила, изведнъж се блъснах в някой, погледнах нагоре и видях, че е онзи с татусите. При "сблъсака" ни, слънчевите му очила паднаха, но около три секунди той не отлепяше поглед от мен, съответно и аз от него. Изглеждаше адски готин. Направи ми впечатление, че очите му са зачервени, а зениците доста свити. "марихуана или по - силни наркотици" - бе първото, което си помислих, но бързо забравих тази мисъл, когато той се усмихна, показвайки белите си зъби.
- Здравей - каза ми без да отмества поглед. Краката ми се подкосиха.
- Ъъ.. Здравей - едва успях да изплюя аз, след което се наведох и взех очилата - Извинявай - казах аз, подавайки му очилата и просто леко се изнизах покрай него и всички останали. Изтичах, за да настигна Талия. Видях я да стои и да ме чака до училищната ограда.
- Хайде де, къде се изгуби? - попита тя.
- Мисля, че току що се блъснах в любовта на живота ми - казах аз на шега и се засмях, хващайки я под ръка. - И мисля, че му счупих очилата.
Талия се засмя и се запътихме към най - близкото кафене

P.s. Коментирайте, ако ви харесва :))